На кръстопътя между три континента и разделен насилствено преди половин век, Кипър пое от началото на януари шестмесечното председателство на Съвета на ЕС за втори път. С мъдростта на опита днес Кипърското председателство си поставя постижими цели - да придвижва преговорите между европейските държави по наболелите въпроси, но не и да постигне чувствителен напредък към обединение в този кратък срок, предава кор. на БТА Николай Желязков.
Преди 51 години, на 21 юли 1974 г., Турция нахлува в Кипър след напрежение между гръцката и турската етническа общност и опит за държавен преврат, подкрепен от Атина. Следва окупация, продължаваща до днес, а събитията оставят хиляди жертви и десетки хиляди разселени и от двете страни. През 2012 г., като председател на Съвета на ЕС за първи път, Кипър се стремеше за половин година да осигури решение на този проблем. Днес за това дори не се споменава в политическите речи, а местният проблем е изместен от въпросите на сигурността, незаконната миграция, икономическата обстановка и най-вече на продължаването на помощта за Украйна.
Никой не разбира Украйна по-добре от нас, Кипър е единствената страна от ЕС под чужда окупация, казва кипърският президент Никос Христодулидис на среща с група европейски журналисти, пристигнали в неговата страна по покана на правителството, за да се запознаят на място с намеренията на Никозия за следващите месеци. Кипър играе ключова роля и в облекчаването на последиците от още един конфликт - този в Газа. За последната година през Кипър са преминали всички пратки хуманитарна помощ за жителите на ивицата, изпратени по море - тук даренията се проверяват с помощта на израелските служби, преди да бъдат пропуснати към получателите.
Болката от разделението на острова остава видима, разговори с местни хора потвърждават желание и надежда един ден обединението да настъпи, както и убеждение, че ако това зависеше само от тях, отдавна щеше да се е случило. Нов тласък на надеждите дадоха наскоро смяната на властта в северната турска част и предприетите нови преговори с правителството от южната Република Кипър.
Целият остров Кипър е в ЕС от 2004 година, но допълнителни документи предвиждат европейското право да се прилага само от Юга, докато целостта на държавата не се възстанови. Допълнителни въпроси около този статут възникват днес със стремежа на Никозия за присъединяване към Шенген. Президентът и неговите сътрудници очакват до края на тази година Европейската комисия да отчете, че страната е готова, но след това ще предстои одобряване на политическото решение от всички останали в ЕС. По думите на Христодулидис, влизането в Шенген няма да промени възможностите за пътуване между двете части на острова и това е решаващо за мнозина, които живеят на север, а работят на юг. Страната не губи надежда да се присъедини и към НАТО - път, който остава все още затворен заради съпротивата на Турция. Наскоро кипърският президент обеща Никозия да подкрепи Анкара в стремежа на Турция към ЕС, ако в замяна бъде допусната до алианса. Турският президент Реджеп Ердоган обаче има друго виждане - за обособяване на две отделни държави, т. е. с международно признаване на последиците от окупацията.
Докато се постигне решение, Кипър остава белязан от раните на подялбата на острова. В северната част на Никозия, въпреки облагородяването на района около Вароша с европейски средства, обезлюдяването е нарисувало поразителна картина на разруха и застой. Най-облагодетелствани изглеждат уличните котки, на висока почит в Кипър, които единствени се провират безпрепятствено в пространствата на буферната зона - строго охранявана от въоръжени маскирани войници и опасани с бодлива тел улици без изход.
