Членовете на долната камара на френския парламент (Националното събрание) вчера вечерта подкрепиха два текста относно края на живота. По единия имаше консенсус и той касае палиативните грижи, но вторият е много деликатен и касае обособяването на така наречената помощ за умиране. Франс прес представя основните разпоредби на тези два текста, така както те бяха променени след две седмици на дебати в Националното събрание.
Законопроектът за създаването на право на помощ за умиране въвежда няколко кумулативни критерия относно това кой може да се ползва от подобна помощ. За да може човек да се ползва от тази помощ, той трябва да е пълнолетен, тоест да има навършени 18 години във Франция и да има френска националност или разрешително за редовно и постоянно пребиваване във Франция. Той трябва да е засегнат от сериозно и нелечимо състояние, независимо от причините за него и което състояние е в напреднал или терминален стадий.
Понятието напреднал стадий се характеризира от навлизане в един необратим процес, белязан от влошаване на състоянието на болния човек, което засяга качеството на неговия живот, се допълва в текста. Пациентът трябва да е засегнат и от постоянно физическо или психологическо страдание, което или не се подава на терапиите, или е нетърпимо за човека, когато той е избрал да не получава или да спре дадена терапия. Единствено психологическото страдание не може в никакъв случай да позволи да се ползва помощта за умиране, се казва в документа. Пациентът трябва също така да е в състояние да изрази по свободен и ясен начин волята си. Човек, чието съзнание или преценка са сериозно нарушени, не може да се ползва от тази помощ, постановява законопроектът.
Пациентът, който иска помощ за умиране, трябва да я потърси от лекар, като това не може да стане по време на телеконсултация. Лекарят после проверява дали пациентът отговаря на гореспоменатите критерии. За да направи оценка на пациента, той задейства процедура, при която организира заседание със свой колеги. В него трябва да участват най-малкото патолог, както и здравно лице, което участва в лечението на пациента. Лекарят може да извика за консултации и още здравни работници, които имат отношение към лечението на пациента. Но накрая лекарят, към когото се е обърнал пациентът, взима решението сам. Лекарят трябва информира за решението си пациента в срок от 15 дни, считано от неговото искане.
Нормативният акт предвижда после и период за размисъл от най-малко два дни, преди който пациентът може да потвърди желанието си. Ако това потвърждение на желанието бъде направено обаче от пациента след повече от три месеца след първоначалното взето вече от лекаря решение, то лекарят отново прави оценка дали искането на пациента да сложи край на живота си е свободно и направено с ясно съзнание. Същото се прави и ако датата, насрочена за предоставянето на леталната субстанция, е след повече от три месеца след първоначалното медицинско решение, че пациентът може да се ползва от помощ за умиране. Във всеки един момент пациентът може да се откаже от искането си за помощ за умиране.
Когато се стигне до приемане на леталната субстанция, то човекът, който е поискал помощта за умиране трябва да бъде придружен от лекар или от медицинска сестра. Лекарят може да бъде различен от медика, натоварен със задачата да предпише леталната субстанция. Пациентът избира мястото и датата, на която да получи леталната субстанция, както и хората, които ще бъдат около него в този момент. Законът въвежда като правило пациентът сам да си постави тази летална субстанция. Придружаващият го лекар или медицинска сестра могат да дадат леталната субстанция само ако пациентът не е във физическо състояние да я приеме сам. Висшата администрация по здравеопазване на Франция е натоварена със задачата да дефинира кои субстанции биха могли да се използват.
Всеки лекар или медицинска сестра може да изтъкне съзнателна причина, поради която би могъл да откаже на пациент помощ за умиране. Тогава те трябва да съобщят на пациента името на друг професионалист, който е склонен да му окаже тази помощ.
Законопроектът предвижда и въвеждане на престъпление за възпрепятстване на достъпа до помощ за умиране, което е сходно с престъплението за възпрепятстване на достъпа до абортите. Това престъпление може да бъде наказано с две години затвор и с 30 000 евро глоба.
Що се касае до текста относно палиативните грижи, той въвежда правото на пациент да се противопостави на подобни грижи. Този нормативен акт предвижда и създаването на домове за палиативни грижи, предлагащи алтернатива на болниците. Тези места ще предлагат специализирани грижи за хората, които са на края на живота си, но чието медицинско състояние е стабилизирано и които не могат или не искат да остават у дома си.
