Европейската комисия представи втория годишен доклад за върховенството на закона в ЕС, като този път отправя и препоръки към отделните страни. За България в документа се отбелязва, че правителството е обещало да въведе допълнителна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и законодателни промени за надзор на отказите за предприемане на разследване, като част от реформите, свързани с изпълнението на плана за икономическо възстановяване и осигуряването на средства от ЕС.
Нарастват тревогите за дейността на Висшия съдебен съвет и попълването на неговия състав. Липсата на постоянно съревнование при издигането на магистратите и широката употреба на командироването може да повлияят на независимостта, се посочва в доклада.
Отчита се закриването на специализираните съд и прокуратура, както и това, че служителите ще бъдат преместени към съществуващи структури. Положително е оценена работата на Административния съд.
Тошко Йорданов: Кирил Петков е създал корупционна среда в МРРБ
Допълва се, че все още липсват трайни резултати и осъдителни присъди за корупцията на високо равнище.
В доклада се посочва, че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока. Запазват се опасенията от липсата на ясни правила за прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама в медиите. Според ЕК все още не са достатъчни действащите правила за прозрачността на медийната собственост. Добавя се, че се наблюдава подобрение в средата за работа на журналистите, но не са отпаднали пречките пред достъпа им до обществена информация и заплахите от дела срещу тях.
Отправени са шест препоръки, сред които е избягване на командироването на съдии; внасяне на законодателни промени за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на политическото влияние. Комисията очаква също нашата страна да приложи мерки за почтеност на бюджетните служители, особено в средите на полицията и правораздаването.
ЕК препоръчва комисията за противодействие на корупцията да предприема последователни действия, за да достигне до окончателни присъди по случаи, в които са подведени под отговорност висшестоящи лица. Препоръчва се също повишаване на прозрачността при държавната реклама, особено когато договорите са сключени чрез посредници.
Петков: Не можем да си позволим да вкараме задкулисието обратно в управлението
"Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка".
"ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител номер едно е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения. ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи", посочват от МС.
Прокуратурата няма да подкрепи новия антикорупционен закон
"В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание. В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство. Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт", допълват от правителствената служба.
"По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), включително разделянето ѝ на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.
По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения. С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие", съобщават още от Министерския съвет.
Йорданова: Докладът на ЕК посочва нарастващите опасения при функционирането на ВСС
Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова също коментира доклада в официалния си фейсбук профил.
Йорданова посочи, че в отрицателен аспект Докладът посочва нарастващите опасения във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). По думите ѝ ЕК подчертава, че необходимостта от вземане на мерки във връзка с неговия състав става все по-важна. В доклада са констатирани и проблемите, свързани с политическото влияние върху Инспектората към Висшия съдебен съвет и неговото функциониране в условия на изтекъл мандат, допълва министърът.
Йорданова акцентира, че създаването на механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор е обект на законопроект, който до дни ще бъде представен от Министерството на правосъдието.
Тя отбеляза още, че в Доклада се подчертава също и поетият ангажимент за реформа на КПКОНПИ, като се посочва, че целта е подобряване на дейността на комисията и постигане на по-добри резултати както по отношение на антикорупционните действия, така и при действията за отнемане на имущество.
„Докладът отчита законодателната реформа за закриване на специализираното правосъдие, като се отчитат в положителен аспект предвидените механизми за преназначаване на съответните магистрати. Европейската комисия изрично отбелязва премахването възможността за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, поради съществуващите рискове, включително от корупция“, посочи още министърът на правосъдието. Тя допълни, че и двата законопроекта – за промени в Закона за съдебната власт и Закона за българското гражданство, бяха разработени от Министерството на правосъдието в рамките на този мандат и приети от 47-ото Народно събрание.
Малко по-късно от ръководството на прокуратурата обявиха, че са съгласни със заключенията на ЕК относно продължаващите предизвикателства пред съдебната реформа у нас. Българската прокуратура многократно е вземала дейно участие в изработването на необходимата законодателна рамка, която да повиши доверието сред гражданите и бизнеса и подобри ефективността на органите на съдебната власт. Следва да се отбележи обаче, че през последната година отсъства конструктивният подход у представителите на другите власти – изпълнителна и законодателна, което неминуемо оказва влияние върху изпълнението на препоръките от предходните доклади за върховенството на правото. Въпреки това използваме възможността още веднъж да потвърдим подкрепата на прокуратурата за осъществяване на необходимите изменения на законодателството, стига същите да са съобразени с основополагащите ценности на Европейския съюз, Конституцията на Република България и трайната практика на Конституционния съд.
През изминалите две години ПРБ на два пъти е представяла на законодателната власт конкретни експертни предложения за изменение на наказателноправната уредба. На 6 юни 2022 г. прокуратурата изпрати на вниманието на 47-ото Народно събрание конкретни предложения за изменение на наказателното законодателство, които да подобрят противодействието на редица престъпления, в т.ч. и на престъпленията от омраза, както и такива, насочени срещу лица, управляващи моторни превозни средства под въздействието на наркотични вещества и алкохол.
Прокуратурата изразява своето удовлетворение от ангажимента на Комисията да следи за последиците от приетите през м. април 2022 г. изменения в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдебни органи и чието действие ще стартира по-късно този месец. Припомняме, че ръководството на прокуратурата и представители на Специализирана и Апелативна специализирана прокуратура многократно вече споделиха своите професионални притеснения относно възможните негативни последици пред продължаването на делата за корупция. Следва да се има предвид, че отговорността за предизвикателствата, които се очаква да настъпят след влизането в сила на измененията и допълненията в ЗСВ на 28 юли 2022 г., ще е на авторите им. В контекста на начина, по който бяха изготвени и впоследствие приети визираните поправки в съдебния закон, ПРБ споделя напълно констатацията, посочена в доклада на ЕК, според която у нас продължава да липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането.
Нарастват тревогите за дейността на Висшия съдебен съвет и попълването на неговия състав. Липсата на постоянно съревнование при издигането на магистратите и широката употреба на командироването може да повлияят на независимостта, се посочва в доклада.
Отчита се закриването на специализираните съд и прокуратура, както и това, че служителите ще бъдат преместени към съществуващи структури. Положително е оценена работата на Административния съд.
Тошко Йорданов: Кирил Петков е създал корупционна среда в МРРБ
Допълва се, че все още липсват трайни резултати и осъдителни присъди за корупцията на високо равнище.
В доклада се посочва, че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока. Запазват се опасенията от липсата на ясни правила за прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама в медиите. Според ЕК все още не са достатъчни действащите правила за прозрачността на медийната собственост. Добавя се, че се наблюдава подобрение в средата за работа на журналистите, но не са отпаднали пречките пред достъпа им до обществена информация и заплахите от дела срещу тях.
Отправени са шест препоръки, сред които е избягване на командироването на съдии; внасяне на законодателни промени за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на политическото влияние. Комисията очаква също нашата страна да приложи мерки за почтеност на бюджетните служители, особено в средите на полицията и правораздаването.
ЕК препоръчва комисията за противодействие на корупцията да предприема последователни действия, за да достигне до окончателни присъди по случаи, в които са подведени под отговорност висшестоящи лица. Препоръчва се също повишаване на прозрачността при държавната реклама, особено когато договорите са сключени чрез посредници.
Петков: Не можем да си позволим да вкараме задкулисието обратно в управлението
Докладът на Европейската комисия показва положителната оценка за свършеното от кабинета за последните седем месеца, но и факта, че все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията. Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков по повод годишния Доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
„В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба“, смята министър-председателят и допълва:
"Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка".
"ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител номер едно е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения. ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи", посочват от МС.
Прокуратурата няма да подкрепи новия антикорупционен закон
"В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание. В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство. Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт", допълват от правителствената служба.
"По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), включително разделянето ѝ на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.
По отношение на медийната свобода, ЕК констатира, че за изминалата година професионалната среда на журналистите леко се е подобрила, като представителите на медиите са имали възможност да се изразяват по-свободно в сравнение с преди. Въпреки това въпросът с прозрачността на собствеността в медиите продължава да буди сериозни притеснения. С позитивен знак е отбелязано подобряването на законодателния процес с приемането на изискването всички законопроекти да се внасят в Народното събрание заедно с мотиви и предварителна оценка на въздействие", съобщават още от Министерския съвет.
Йорданова: Докладът на ЕК посочва нарастващите опасения при функционирането на ВСС
Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова също коментира доклада в официалния си фейсбук профил.
Йорданова посочи, че в отрицателен аспект Докладът посочва нарастващите опасения във връзка с функционирането на Висшия съдебен съвет (ВСС). По думите ѝ ЕК подчертава, че необходимостта от вземане на мерки във връзка с неговия състав става все по-важна. В доклада са констатирани и проблемите, свързани с политическото влияние върху Инспектората към Висшия съдебен съвет и неговото функциониране в условия на изтекъл мандат, допълва министърът.
Йорданова акцентира, че създаването на механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор е обект на законопроект, който до дни ще бъде представен от Министерството на правосъдието.
Тя отбеляза още, че в Доклада се подчертава също и поетият ангажимент за реформа на КПКОНПИ, като се посочва, че целта е подобряване на дейността на комисията и постигане на по-добри резултати както по отношение на антикорупционните действия, така и при действията за отнемане на имущество.
„Докладът отчита законодателната реформа за закриване на специализираното правосъдие, като се отчитат в положителен аспект предвидените механизми за преназначаване на съответните магистрати. Европейската комисия изрично отбелязва премахването възможността за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, поради съществуващите рискове, включително от корупция“, посочи още министърът на правосъдието. Тя допълни, че и двата законопроекта – за промени в Закона за съдебната власт и Закона за българското гражданство, бяха разработени от Министерството на правосъдието в рамките на този мандат и приети от 47-ото Народно събрание.
Малко по-късно от ръководството на прокуратурата обявиха, че са съгласни със заключенията на ЕК относно продължаващите предизвикателства пред съдебната реформа у нас. Българската прокуратура многократно е вземала дейно участие в изработването на необходимата законодателна рамка, която да повиши доверието сред гражданите и бизнеса и подобри ефективността на органите на съдебната власт. Следва да се отбележи обаче, че през последната година отсъства конструктивният подход у представителите на другите власти – изпълнителна и законодателна, което неминуемо оказва влияние върху изпълнението на препоръките от предходните доклади за върховенството на правото. Въпреки това използваме възможността още веднъж да потвърдим подкрепата на прокуратурата за осъществяване на необходимите изменения на законодателството, стига същите да са съобразени с основополагащите ценности на Европейския съюз, Конституцията на Република България и трайната практика на Конституционния съд.
През изминалите две години ПРБ на два пъти е представяла на законодателната власт конкретни експертни предложения за изменение на наказателноправната уредба. На 6 юни 2022 г. прокуратурата изпрати на вниманието на 47-ото Народно събрание конкретни предложения за изменение на наказателното законодателство, които да подобрят противодействието на редица престъпления, в т.ч. и на престъпленията от омраза, както и такива, насочени срещу лица, управляващи моторни превозни средства под въздействието на наркотични вещества и алкохол.
Прокуратурата изразява своето удовлетворение от ангажимента на Комисията да следи за последиците от приетите през м. април 2022 г. изменения в Закона за съдебната власт, с които бяха закрити специализираните съдебни органи и чието действие ще стартира по-късно този месец. Припомняме, че ръководството на прокуратурата и представители на Специализирана и Апелативна специализирана прокуратура многократно вече споделиха своите професионални притеснения относно възможните негативни последици пред продължаването на делата за корупция. Следва да се има предвид, че отговорността за предизвикателствата, които се очаква да настъпят след влизането в сила на измененията и допълненията в ЗСВ на 28 юли 2022 г., ще е на авторите им. В контекста на начина, по който бяха изготвени и впоследствие приети визираните поправки в съдебния закон, ПРБ споделя напълно констатацията, посочена в доклада на ЕК, според която у нас продължава да липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането.
