Brexit е свил британския износ към ЕС с 12%, а връщането на Обединеното кралство в митническия съюз би компенсирало само малка част от щетите, показва изследване, предоставено на „Гардиън“.
Бъдещите отношения на Великобритания с блока вероятно ще бъдат важна тема при евентуална надпревара за лидерския пост в Лейбъристката партия. Икономистите Джон Спрингфорд и Антон Спишак от Центъра за европейска реформа представят нови доказателства за вредите, причинени от напускането на ЕС.
Десет години след референдума те установяват, че износът на услуги към ЕС е със 7% по-нисък, отколкото би бил, ако Великобритания беше останала в блока, а износът на стоки е с 16% по-нисък.
Използвайки подробни търговски данни и икономическо моделиране, авторите показват, че „огромното мнозинство“ от ефекта, 10 процентни пункта от общия спад на износа от 12%, се дължи на напускането на единния пазар.
„Регулаторните разходи, свързани с Brexit, като нови процедури за сертифициране и проверки за съответствие със стандартите на ЕС, са оказали много по-сериозно въздействие върху търговията между Великобритания и ЕС, отколкото митническите бариери“, посочват те.
Най-тежко засегнати са секторите на пътуванията, финансите и застраховането, химическата и фармацевтичната индустрия, както и агрохранителният сектор.
Оценката за загубения износ на услуги е по-висока от предишни изследвания, тъй като авторите отчитат значителния ръст на търговията с услуги в рамките на ЕС след пандемията от Ковид, от който Великобритания не се е възползвала.
Киър Стармър и Рейчъл Рийвс все по-често подчертават значението на по-близки търговски отношения с ЕС, като следващия месец предстои среща на върха.
Правителството обаче заяви, че ще се придържа към предизборните обещания на лейбъристите Великобритания да не се връща нито в единния пазар, нито в митническия съюз, както и да не приема свободното движение на хора.
Напоследък потенциалните кандидати за лидерския пост Анди Бърнам и Уес Стрийтинг също изразиха желание Великобритания някой ден отново да се присъедини към ЕС.
Либералдемократите по-рано подкрепяха връщане в митническия съюз като първа стъпка към обръщане на Brexit, но лидерът им Ед Дейви обяви тази седмица, че партията вече ще води кампания за повторно влизане на Великобритания в единния пазар.
Изследването на Центъра за европейска реформа показва, че ползите от връщане само в митническия съюз биха били ограничени. Това би премахнало необходимостта британските компании да спазват сложните „правила за произход“, които определят откъде идва съдържанието на изнасяните стоки, за да получат безмитен достъп.
Митническият съюз обаче не би донесъл полза за силно засегнатия сектор на услугите. Чрез анализ на това кои стоки в момента не отговарят на правилата Спрингфорд и Спишак стигат до извода, че ефектът върху общата търговия би бил малък.
В същото време Великобритания би загубила възможността да сключва търговски споразумения с държави извън ЕС, тъй като членовете на митническия съюз трябва да прилагат митата на ЕС.
Спрингфорд и Спишак обаче отбелязват, че по-радикалната стъпка за връщане в единния пазар би включвала рискови политически компромиси, включително приемане на свободното движение на хора, вноски в бюджета на ЕС и спазване на европейски правила, в чието изработване Великобритания няма право на глас.
„Огромното мнозинство от оценените търговски последици произтичат от напускането на единния пазар. Възстановяването на тези загуби би изисквало реинтеграция с икономиката на ЕС чрез единния пазар, било то само за стоки или изцяло, чрез специално споразумение или евентуално членство в ЕС“, твърдят те.
„И двата пътя включват трудни политически избори: приемане на свободното движение, бюджетни вноски и съобразяване с правилата на ЕС без право на глас върху тях. Колкото по-привилегирован достъп до единния пазар търси Великобритания, толкова по-големи задължения ще се очаква да поеме.“
Рийвс предложи „динамично съгласуване“ в някои сектори, при което Великобритания да се съгласи да следва правилата на ЕС в замяна на по-широк пазарен достъп. Наблюдатели в Брюксел обаче се съмняват докъде ЕС би бил готов да стигне по този път, без да настоява Великобритания да приеме свободното движение и бюджетни вноски.
Преди референдума през 2016 г. привържениците на Brexit твърдяха, че увеличената търговия с държави извън ЕС, след като Великобритания се освободи от ограниченията на Брюксел, ще компенсира евентуалния удар върху търговията с блока. Спрингфорд и Спишак намират малко доказателства, че това се е случило досега.
Те посочват, че изводите им съответстват на няколко изследвания, според които Brexit е намалил британския БВП с между 4% и 8%.
