В края на април в украинския град Мелитопол се появиха камиони с регистрационни номера от окупирания от Русия Крим, маркирани с буквата "Z".
Според местния кмет Иван Фьодоров този конвой - който бе заснет и показан в чат приложението Телеграм - е превозвал зърно, иззето от руските сили от силозите около града.
Не е ясно къде е откарано то. Спътникови снимки на компанията "Максар" (Maxar) на кримското пристанище Севастопол показаха два руски товарни кораба - "Матрос Позинич" и "Матрос Кошка" - да товарят до зърнени силози на 18 и 19 май, преди да отплават - най-вероятно към съюзничката на Русия Сирия.
От платината до въглищата: Количествата свършват, застрашени ли са доставките
Според украинските власти и двете групи снимки са доказателство, че след началото на инвазията на 24 февруари запасите от зърно са били масово разграбвани от Русия. Освен това според украински и западни официални представители тя е нанесла точкови удари по украинска селскостопанска инфраструктура. Москва наложи и блокада на украинските пристанища, която предизвика световна продоволствена криза.
Три месеца след началото си войната вече не е само ожесточени танкови и артилерийски двубои в оспорваните от двете страни Донецка и Луганска област. Тя прерасна в много по-голямо икономическо и стратегическо противопоставяне, прекъсвайки отдавна установени международни коридори за превоз на стоки и променяйки коренно индустрии, превърнали се самите те в бойно поле, създавайки по този начин ситуация, с която на световната икономика й е трудно да се справи.
През миналата година Украйна е изхранила около 400 милиона души по света по данни на Световната програма на ООН по прехраната, като Украйна и Русия са били основният продоволствен източник за голяма част от Близкия изток и Африка. И двете страни са осъществявали износа си на храни най-вече през черноморските пристанища - но сега освен няколкото доставки на руски кораби за Сирия, този експорт до голяма степен е прекратен.
При положение че в Украйна съвсем скоро ще дойде жътвата, това, което ще се случва през следващите месеци, ще има сериозни последици за домакинствата и световната икономика. Както в зоните под украински, така и в тези под руски контрол кипи трескава надпревара с времето за разчистване на хранилищата от останалите в тях поне 21 милиона тона от предишната зърнена реколта, за да се освободи място за новата.
ПРОДОВОЛСТВЕНАТА КРИЗА ИЗОСТРЯ РИТОРИКАТА
Това може да се окаже предизвикателство. Украйна обикновено изнася по 6 млн. тона зърно по море и едва по 1-1,5 млн. с влакове. Прибирането на пролетниците вече е силно затруднено в раздираната от войната източна част на страната, но на добивите ще се отразят и нападенията, недостигът на гориво и бягството на милиони украинци.
Риториката се изостря и от двете страни. Във вторник в Давос председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Русия да разблокира Черно море, повтаряйки думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън от миналата седмица, че руският президент Владимир Путин е взел света за "заложник" чрез световните продоволствени доставки.
Тази седмица Нидерландия се съгласи да предостави на Украйна противокорабни ракети американско производство "Харпун". В този случай западните опасения от разрастващата се продоволствена криза послужиха като пряко основание за повишаване на капацитета на Киев да удря руските кораби.
Според един от предложените планове - лансиран от балтийските държави Естония и Литва, но и от някои бивши украински официални представители на Запад - в Черно море трябва да влязат военни кораби на НАТО, които да ескортират хранителните товари от украинското пристанище Одеса. Те рискуват да влязат в пряк сблъсък с руските сили, които са наложили фактическа блокада.
Във вторник това предизвика бурните реакции на руските държавни медии, които предупредиха, че подобни действия крият опасност от ядрена война.
Все по-важен е въпросът кой в крайна сметка ще запази достъпа и контрола си над тези ключови черноморски пристанища. Освен това този въпрос ще има и жизненоважно значение на мирните преговори при окончателното уреждане на конфликта.
ЧЕРНОМОРСКИТЕ КОРИДОРИ ЗА СНАБДЯВАНЕ
Миналия месец руската армия обяви, че целта на Москва е да завладее цялото черноморско крайбрежие на Украйна, от Донбас до сепаратисткия Приднестровски регион в съседна Молдова. Това ще съсипе украинската икономика, но от друга страна, поне засега Русия не разполага с нужния военен капацитет за бързо постигане на тази си цел.
Световната банка прогнозира най-силната ценова криза от 70-те години
Въпреки това в Донбас войските на Москва лека-полека напредват и в същото време Кремъл облекчава процедурите за издаване на руско гражданство на хората в зоните, които контролира - в това число и в ключовите зърнопроизводителни райони около Мелитопол и Херсон (последният град е и голям железопътен възел с важно значение за намиращата се все още под правителствен контрол Одеса).
Междувременно Украйна и някои от съюзниците ѝ заявиха, че искат Русия да бъде прогонена от цялата територия, която е завзела след 2014 г., което означава и от Крим и Севастопол, където е базиран руският Черноморски флот. Това може да гарантира украинския износ за вечни времена - но ще бъде възприето от Кремъл като стратегическа катастрофа, което вероятно ще доведе до нови заплахи за употреба на ядрено оръжие.
Засега украинският износ на храни става през Полша и държавите от континентална Европа със съветски вагони, които са с по-широко междуосие от тези, използвани в останалата част на Европа, поради което те не могат да се движат по по-тесните европейски релси. Говори се за превоз на стоки през пристанищата на Балтийско море в Литва и Латвия - но макар така да отпада необходимостта от използване на железопътната система на бившия Съветски съюз и товарите после да се прехвърлят наново на камиони, такъв вариант ще изисква подкрепата на кремълския съюзник Беларус.
Русия междувременно успешно пласира голяма част от зърното си на международните пазари, най-вече в Африка, Близкия изток и Азия - макар и подобно на износа си на горива, тя да е принудена да го продава с отстъпка заради западните санкции.
Но това не е достатъчно за предотвратяване на главоломното повишаване на световните цени на храните и горивата, като по-нататък през годината не е изключено в това отношение да настъпят и нови кризисни моменти.
Има и друго предизвикателство. Огромният металургичен комбинат "Азовстал" в Мариупол - който вече до голяма степен е разрушен и превзет от руските сили - беше един от най-големите производители на инертни газове като ксенон, аргон и неон (последният е много важен за производството на микропроцесорни чипове). Ако Русия успее да възобнови производството там, в ръцете на Москва и Пекин ще се окаже почти целият световен добив на такива газове, което ще им осигури нов лост за въздействие.
Затова не е изненада, че тази седмица в Давос генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че западните свободи и демокрация са по-важни от глобализираната свободна търговия, призовавайки западните страни да изградят нова инфраструктура и капацитет за по-голяма устойчивост.
Предстоящата зима може да е предизвикателство - особено ако се окаже, че значителна част от украинската реколта е загубена, а сеитбата е затруднена, и ако дотогава Черно море още е блокирано, а руските енергийни доставки за Европа продължат да са ограничени, преди Европа да е въвела в експлоатация нови възобновяеми и ядрени енергийни мощности.
Най-тежко от това може да пострадат най-бедните в света, а Западът да се разедини - но както и приключи всичко, това ще определи облика на новия следвоенен свят.
---
*Изразените мнения на автора, коментатор на Ройтерс, са негови лични - бел. на Ройтерс
Според местния кмет Иван Фьодоров този конвой - който бе заснет и показан в чат приложението Телеграм - е превозвал зърно, иззето от руските сили от силозите около града.
Не е ясно къде е откарано то. Спътникови снимки на компанията "Максар" (Maxar) на кримското пристанище Севастопол показаха два руски товарни кораба - "Матрос Позинич" и "Матрос Кошка" - да товарят до зърнени силози на 18 и 19 май, преди да отплават - най-вероятно към съюзничката на Русия Сирия.
От платината до въглищата: Количествата свършват, застрашени ли са доставките
Според украинските власти и двете групи снимки са доказателство, че след началото на инвазията на 24 февруари запасите от зърно са били масово разграбвани от Русия. Освен това според украински и западни официални представители тя е нанесла точкови удари по украинска селскостопанска инфраструктура. Москва наложи и блокада на украинските пристанища, която предизвика световна продоволствена криза.
Три месеца след началото си войната вече не е само ожесточени танкови и артилерийски двубои в оспорваните от двете страни Донецка и Луганска област. Тя прерасна в много по-голямо икономическо и стратегическо противопоставяне, прекъсвайки отдавна установени международни коридори за превоз на стоки и променяйки коренно индустрии, превърнали се самите те в бойно поле, създавайки по този начин ситуация, с която на световната икономика й е трудно да се справи.
През миналата година Украйна е изхранила около 400 милиона души по света по данни на Световната програма на ООН по прехраната, като Украйна и Русия са били основният продоволствен източник за голяма част от Близкия изток и Африка. И двете страни са осъществявали износа си на храни най-вече през черноморските пристанища - но сега освен няколкото доставки на руски кораби за Сирия, този експорт до голяма степен е прекратен.
При положение че в Украйна съвсем скоро ще дойде жътвата, това, което ще се случва през следващите месеци, ще има сериозни последици за домакинствата и световната икономика. Както в зоните под украински, така и в тези под руски контрол кипи трескава надпревара с времето за разчистване на хранилищата от останалите в тях поне 21 милиона тона от предишната зърнена реколта, за да се освободи място за новата.
ПРОДОВОЛСТВЕНАТА КРИЗА ИЗОСТРЯ РИТОРИКАТА
Това може да се окаже предизвикателство. Украйна обикновено изнася по 6 млн. тона зърно по море и едва по 1-1,5 млн. с влакове. Прибирането на пролетниците вече е силно затруднено в раздираната от войната източна част на страната, но на добивите ще се отразят и нападенията, недостигът на гориво и бягството на милиони украинци.
Риториката се изостря и от двете страни. Във вторник в Давос председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Русия да разблокира Черно море, повтаряйки думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън от миналата седмица, че руският президент Владимир Путин е взел света за "заложник" чрез световните продоволствени доставки.
Тази седмица Нидерландия се съгласи да предостави на Украйна противокорабни ракети американско производство "Харпун". В този случай западните опасения от разрастващата се продоволствена криза послужиха като пряко основание за повишаване на капацитета на Киев да удря руските кораби.
Според един от предложените планове - лансиран от балтийските държави Естония и Литва, но и от някои бивши украински официални представители на Запад - в Черно море трябва да влязат военни кораби на НАТО, които да ескортират хранителните товари от украинското пристанище Одеса. Те рискуват да влязат в пряк сблъсък с руските сили, които са наложили фактическа блокада.
Във вторник това предизвика бурните реакции на руските държавни медии, които предупредиха, че подобни действия крият опасност от ядрена война.
Все по-важен е въпросът кой в крайна сметка ще запази достъпа и контрола си над тези ключови черноморски пристанища. Освен това този въпрос ще има и жизненоважно значение на мирните преговори при окончателното уреждане на конфликта.
ЧЕРНОМОРСКИТЕ КОРИДОРИ ЗА СНАБДЯВАНЕ
Миналия месец руската армия обяви, че целта на Москва е да завладее цялото черноморско крайбрежие на Украйна, от Донбас до сепаратисткия Приднестровски регион в съседна Молдова. Това ще съсипе украинската икономика, но от друга страна, поне засега Русия не разполага с нужния военен капацитет за бързо постигане на тази си цел.
Световната банка прогнозира най-силната ценова криза от 70-те години
Въпреки това в Донбас войските на Москва лека-полека напредват и в същото време Кремъл облекчава процедурите за издаване на руско гражданство на хората в зоните, които контролира - в това число и в ключовите зърнопроизводителни райони около Мелитопол и Херсон (последният град е и голям железопътен възел с важно значение за намиращата се все още под правителствен контрол Одеса).
Междувременно Украйна и някои от съюзниците ѝ заявиха, че искат Русия да бъде прогонена от цялата територия, която е завзела след 2014 г., което означава и от Крим и Севастопол, където е базиран руският Черноморски флот. Това може да гарантира украинския износ за вечни времена - но ще бъде възприето от Кремъл като стратегическа катастрофа, което вероятно ще доведе до нови заплахи за употреба на ядрено оръжие.
Засега украинският износ на храни става през Полша и държавите от континентална Европа със съветски вагони, които са с по-широко междуосие от тези, използвани в останалата част на Европа, поради което те не могат да се движат по по-тесните европейски релси. Говори се за превоз на стоки през пристанищата на Балтийско море в Литва и Латвия - но макар така да отпада необходимостта от използване на железопътната система на бившия Съветски съюз и товарите после да се прехвърлят наново на камиони, такъв вариант ще изисква подкрепата на кремълския съюзник Беларус.
Русия междувременно успешно пласира голяма част от зърното си на международните пазари, най-вече в Африка, Близкия изток и Азия - макар и подобно на износа си на горива, тя да е принудена да го продава с отстъпка заради западните санкции.
Но това не е достатъчно за предотвратяване на главоломното повишаване на световните цени на храните и горивата, като по-нататък през годината не е изключено в това отношение да настъпят и нови кризисни моменти.
Има и друго предизвикателство. Огромният металургичен комбинат "Азовстал" в Мариупол - който вече до голяма степен е разрушен и превзет от руските сили - беше един от най-големите производители на инертни газове като ксенон, аргон и неон (последният е много важен за производството на микропроцесорни чипове). Ако Русия успее да възобнови производството там, в ръцете на Москва и Пекин ще се окаже почти целият световен добив на такива газове, което ще им осигури нов лост за въздействие.
Затова не е изненада, че тази седмица в Давос генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че западните свободи и демокрация са по-важни от глобализираната свободна търговия, призовавайки западните страни да изградят нова инфраструктура и капацитет за по-голяма устойчивост.
Предстоящата зима може да е предизвикателство - особено ако се окаже, че значителна част от украинската реколта е загубена, а сеитбата е затруднена, и ако дотогава Черно море още е блокирано, а руските енергийни доставки за Европа продължат да са ограничени, преди Европа да е въвела в експлоатация нови възобновяеми и ядрени енергийни мощности.
Най-тежко от това може да пострадат най-бедните в света, а Западът да се разедини - но както и приключи всичко, това ще определи облика на новия следвоенен свят.
---
*Изразените мнения на автора, коментатор на Ройтерс, са негови лични - бел. на Ройтерс
