Барчовски: Моля се да не започваме от нулата, но ако трябва ще се боря
Барчовски: Моля се да не започваме от нулата, но ако трябва ще се боря / netinfo
Казват, че всеки си има съдба и може би тази на Росен Барчовски е да се бори за оцеляването на баскетболния ЦСКА. Барчовски трудно приема трагедията с Емил Коен и Владимир Федяев, тежко му е, но намира сили да отговори на всички, които му се обаждат, за да изразят подкрепа.

- Аз съм все още в шок от вчера. Не мога и не искам да го повярвам. Все чакам телефонът на ми звънне. Той ми звънеше по 20 пъти и от вчера не звъни и всеки път като звънне поглеждам с някаква надежда, че е грешка. Вече година и половина сме с някакви свръх амбиции и цели, които не попадаха във възприятията на хората, дори и моите. Той имаше ужасни амбиции да види ЦСКА на върха, едва ли не европейски шампион и си го мечтаеше, и си вярваше, а най-важното е, че нещата се случваха. И аз самият не можех да си представя, че можем да имаме такива амбиции, но го правехме. Работехме по селекцията, организацията и по турнирите, какво ли не. В последния месец свършихме огромна работа и исках като се върне да намери всичко на бюрото си готово. Чухме се буквално предишния ден, отиваха на среща и ме помоли 9.30 да съм на телефона, за да се чуваме по време на разговора. За зла участ му казах да не карат през нощта, а той отвърна, че сега е по-спокойно и няма проблем. Това е първо човешка трагедия, а след това и другата - за спорта, баскетбола и ЦСКА.

- Смятате ли, че Емил Коен показа на много хора в България, че си заслужава да се инвестира в спорта и трябва да спрем с оправданията, а да вършим работа?

- Сигурно и сега ще се намерят хора, които да обясняват кое не може, но аз виждах нещата как се случват. Не съм бил наясно с бизнес делата му и не ми е и работа, но нещата в ЦСКА бяха перфектно организирани, просто ни трябваше още малко време, за ди стигнем западноевропейските клубове. Видях с очите си как един отмиращ спорт като женския баскетбол напълни залите и доведе до екстаз хиляди хора. Видях с очите си подписани договори на хора от НБА като Баркли, Бракстън и Даяна Джексън. Видах с очите си как ЦСКА влизаше в Евролигата, просто беше въпрос на дни. Това савсе неща, които се случваха. И видях с очите си как се появиха фирми, които пожелаха да ни обличат без пари, как се обадиха от УЛЕБ да ни канят. Тези неща са факт. Просто са факт. Много жалко. Просто не виждам връщане.

- Поне в някаква степен това дело може ли да бъде продължено и сега всички фенове се питат как отборът ще се спаси от най-лошото?

- В момента нашият адвокат чака контакт с главния офис. Би трябвало да се изпрати или човек или инструкции тук, и да се каже какво да правим. Очевидно чакаме решението. Те са 99.99% собственици на ЦСКА – главният офис в Ню Йорк и съответно трябва да вземат решение. Какво ще е то не мога въобще да гадая, но знам, че е много важна личната роля, персоналната роля. Фирма управлявана от един човек може да поддържа даден спортен отбор, а когато се смени този човек или не дай Боже това, което се случи политиката може да стане съвсем друга. Ще трябва да изчакаме няколко днии ще видим. Пък, ако стане най-лошото да няма никакво решение или да има решение за закриване на ЦСКА ще трябва отново битка, въпреки че съм уморен от тези битки и ми се искаше да вървим нагоре, а сега трябва да тръгнем пак от нулата. Моля се на Господ да не започваме пак от нула, но ако трябва ще го правя, просто го чувствам като някакво призвание.

- Обадиха ли ви се много хора, защото наистина много го харесваха като човек и спортен ръководител и всички са потресени?

- От вчера от около 5 часа до 2 през нощта и тази сутрин от 6 часа телефонът ми не спира да звъни. Аз гледам да вдигам на всички. Получих съжаления, съболезнования и обаждания за кураж. Не съм чул една лоша дума. Е,сигурно някъде по анонимниците, по форумите ще се прочетат и много лоши неща. Нормално е. Той се държеше като човек, който не е реален, не е от тук. Самите ние – аз и Жоро Божков не можехме да му смогнем на амбициите и желанията. Бяхме свикнали да я караме по сиромашки, докато той крачеше. Вероятно е направил и много грешки и той си го призна, но се поправяше. Но това е положението, един миг и край…

Спорт