Съвременни устойчиви методи в отглеждането на земеделските култури
Платена публикация
/
Istock
Темата за устойчиви модели и методи в земеделието непрекъснато набира популярност. Една от културите, при които се практикуват особено активни инсектицидни, фунгицидни и хербицидни пръскания, както и сериозна обработка на почвата е рапицата. Поради тази причина не малка част от селекционерите, вече успешно не просто изпитват, но и прилагат на големи производствени полета т.нар. земеделие със „съпътстващи култури“.
Добри практики
Оптимизирането на потенциала на маслодайната рапица се постига чрез оптимална гъстота на растенията, добро гарниране на посевите (, добрия първоначален старт на хибрида и като резултат - голямо количество вегетативна маса преди зимата.
През последните години във Франция се развива тенденция за използване на съпътстващи култури. Конкретно при рапицата тези култури възпрепятстват развитието на плевелите на есен , контролират нашествията от насекоми и подсигуряват допълнително азот за растенията през пролетния сезон. Освен във Франция, където около 15% от площите с рапица вече се отглеждат по този начин, методът на съпътстващите култури се прилага и в други традиционни производители като Германия, Чехия, Дания.
Ползите от съпътстващите култури:
Ограничаването на вредите от нападенията на насекоми:
Съпътстващите култури създават затруднения за инсектите, като ги объркват чисто визуално – те просто не разпознават характерния зелен цвят за рапицата и съответно не кацат там. Вследствие на това, ако натискът от насекоми не е прекомерен, през есента може да се избегне използването на инсектицид.
Засяването на определени бобови или азотфиксиращи растения, като съпътстваща култура в случая е един от методите за ограничаване на броя на ларвите на рапичните бълхи през пролетта – постига се намалено яйцеснасяне на насекомите още през есента. Средният брой на ларви на едно растение рапица, при засаждане на съпътстващи култури е между 1 – 1.8, което е под прага на вредност и нужда от третиране, за което обикновено се взимат стойности от 2-3. (Terres Inovia INRAE, 2018 г.).
Дясно: рапица без съпътстваща култура I Ляво: рапица със съпътстваща култура
Ограничаване развитието на плевелите:
Съпътстващата култура може да намали биомасата на плевелите до 80%. Ако общата биомаса на културата (рапица + съпътстваща култура) надвишава 1,5 кг/м² в началото на зимата, то е възможно да не се използва хербицид, тъй като почвената повърхност е чиста от плевели. В същото време основната култура, рапицата, развива достатъчно добра листна маса, което допринася за по-доброто презимуване. Заб.: при силен натиск от житни плевели, е препоръчително да се използва противожитен хербицид.
По-добро оползотворяване на азота:
Съпътстващата култура осигурява на растенията до 3 кг/дка повече азот през пролетта, тъй като бобовите растения фиксират азота в почвата през есента чрез корените.
Снимка на разградените растителни остатъци от съпътстващите култури в основата на рапицата. Период на разграждане: от засяване до месец април. Резултат: нулево заплевеляване.
Печелившо съотношение и видове съпътстващи култури
Селекционерите са установили, че допълнителна съпътстваща култура за рапицата могат да бъдат пурпурният фий, сминдухът и Александрийска детелина.
Пурпурният фий образува голяма биомаса.
Сминдухът, със своята характерна и силна миризма, „прикрива“ аромата на рапицата.
Александрийската детелина запълва пространството между растенията рапица.
Правилното съотношение на бобовите растения осигурява оптимално усвояване на азот. Разграждат се бързо, подпомагат минерализацията на азота и потискат развитието на плевелите, като осигуряват добро почвено покритие.
1. Рапица + съпътсваща култура сминдух
2. Рапица + съпътсваща култура Детелината Берсием (Александрийската детелина)
3. Рапица + съпътсваща култура пурпурен фий
Съпътстващите култури са подходящи за земеделски стопани, които се стремят да оптимизират добивите и печалбата от отглеждането на рапица и то чрез прилагане на устойчиви земеделски практики при основни мероприятия като: управление на нападенията от насекоми, контрола на плевелите и азотното торене.
Оптимални резултати се постигат чрез комбиниране на подобни устойчиви практики с последно поколение рапица, която вече предлага решения още на ниво генетика на иначе трудни за управление проблеми като жълта вироза, разпукване на шушулките, фома, синя китка.
Очаква се съвсем скоро методът на съпътстващите култури да добие популярност и сред земеделските производители в България. Към настоящия момент в страната ни се извеждат опити, които да дадат повече информация за добрите практики според местните агроклиматични особености.
