/ ThinkStock/Getty Images
Защо е нужна промяна в определението за „педофилия“ на СЗО?
98098
Защо е нужна промяна в определението за „педофилия“ на СЗО?
  • Защо е нужна промяна в определението за „педофилия“ на СЗО?
Изследвания на сексуалното поведение показват, че необичайните или нетипични интереси се срещат по-често, отколкото се е смятало в средата на миналия век. Наред с това интернет драматично увеличи масово достъпната информация за сексуалността. Това са част от причините за промени в определенията на заболяванията, свързани със сексуалността, в Международната класификация на болестите. Някои нетипични сексуални интереси, като транссексуалността, например, се изваждат от списъка със заболяванията. Не такъв е случаят обаче с педофилията.

СЗО: Транссексуалността не трябва да се приема за умствено заболяване
 
Въвеждането на допълнителни критерии за поставяне на диагноза не цели изваждане на педофилията от списъка с болести, целта е да се насочат ресурси за терапия и превенция към хора, които имат нужда от тях, заяви за Дарик един от авторите на редакциите на частта за сексуалните разстройства и сексуалното здраве д-р Ричард Крюгер. Идеята е хората да се лекуват, преди да извършат нещо, изтъкна той. Ако това състояние се третира само от правната система, такива индивиди влизат в затвора и излизат от там с непроменен модел на сексуална възбуда.
 
Въпросът дали дадено поведение трябва да бъде наказано е въпрос на правото, каза сексологът доц. Румен Бостанджиев. По думите му критериите в новата редакция на Международната класификация на болестите имат отношение към лечението, което може да се прилага. Той добави, че опитът му като вещо лице при случаи на педофилни действия показва обаче, че по-тесни критерии на практика ще доведат до по-сурови наказания за такива престъпления.

СЗО обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство
 
В свят, в който 7.4 милиарда души говорят близо 7000 езика, целта на Международната класификация на болестите е да предостави общи термини за записване, съобщаване и наблюдение на здравни проблеми.
 
Досега тя е обновявана десет пъти, а през 2000 е даден старт на 11-та редакция, която да отговаря на развитието на медицината в началото на новия век. За пръв път се изготвя в електронен вид и е по-лесна за използване. Тя е първото нещо, което виждаме на уебсайта на Международната здравна организация. Отворена е за предложения и досега са получени над 10 хиляди такива.
 
Статистиката, водена чрез класификацията, е в основата на решенията как да се структурират здравните грижи, къде да се насочват средства за лечение и къде за изследвания и иновации.

СЗО осъвременява препоръките си за консумацията на мазнини
 
В редактираната класификация диагнозата „педофилия“ се запазва, като се нарича „педофилно разстройство“, но промяната в наименованието не е свързано с намаляване на тежестта на диагнозата, заяви д-р Ричард Крюгер. Той обясни, че голяма част от хората с такъв модел на сексуална възбуда никога не предприемат действия и към тях не е необходимо да се насочват ресурси за терапия. За разлика от тях хората, които са предприели действия или страдат заради този модел на сексуална възбуда трябва да бъдат диагностицирани и лекувани.
 
Идеята е да се идентифицират тези разстройства като психични разстройства, за да може да се справяме с тях и да бъдат правилно лекувани. Целта е да се намали рискът, който индивид с педофилно разстройство, с педофилия, би представлявал за обществото. Чрез лечение, а не само затваряне, пускане отново на свобода и затваряне отново. Идеята е да се лекуват хората, преди да извършат нещо. В Германия, например, има мащабен проект, който насърчава индивидите с педофилска ориентация да търсят помощ преди изобщо да са извършили нещо“, обяснява д-р Крюгер.
 
Въпросът, дали дадено поведение трябва да бъде наказано е въпрос на правото, каза сексологът доц. Румен Бостанджиев. Той изтъкна, че критериите в новата редакция на Международната класификация на болестите имат отношение към лечението, което може да се прилага: "Ако става дума за категорията "педофилия", тя може да има отношение, когато са извършени престъпни педофилни действия, като възможност извършителите на тези действия да не изтърпяват наказателна мярка, а да бъдат обект на лечение. В този смисъл, колкото по-широки са критериите за това човек да бъде определен като педофил, толкова повече извършителите на педофилни действия биха могли вместо да отидат в затвора, да отидат, да речем, в психиатрично заведение за принудително лечение. В някакъв смисъл може да бъде смущаващо, че тези хора няма да бъдат наказвани, а може би под формата на лечение ще се спасят от наказателна мярка. А едни по-тесни критерии за педофилия биха означавали на практика по-сурово наказание за хората, които са извършили педофилни действия, защото никой не би могъл да се спаси с подобна диагноза и да отмени излежаването на присъдата с някаква форма на принудително лечение".

педофил
ThinkStock/Getty Images

Д-р Ричар Крюгер посочи, че стремежът е Международната класификация на болестите да се разграничава от правните системи: „Особено с педофиличното разстройство е сложно това да се направи, тъй като, когато някой извърши действие без съгласие на другия, в повечето юрисдикции това е незаконно. Всъщност при третирането на индивиди с педофилия и други прояви се нуждаем от правната система. Това е един от случаите в класификацията, при който правната система е много важна“.
 
Като цяло Международната класификация на болестите е насочена към по-добра организация на здравната грижа. "Смисълът на тези категории е да бъде организирана по по-адекватен начин помощта на хората, които страдат от различните заболявания. Тя служи и за различни статистически и научни проучвания, въз основа на които се отделят средства, планират се здравните грижи. Тоест смисълът на тази система е да подпомага здравеопазването и грижата за болните хора, извършването на научни проучвания за това как се разпространяват, кои заболявания стават по-чести, кои изчезват", обясни доц. Бостанджиев.
 
Историята на Международната класификация на болестите ни отвежда в Англия през 16 век. Всяка седмица Лондонският бюлетин на смъртността обявявал смъртните случаи, причинени от средновековни заболявания като скорбут, проказа и големият бич – чумата. Чак през 19 век обаче Флорънс Найтингел, току-що завърнала се от Кримската война, прокарала идеята да се събират данни за причините за заболяванията и смъртните случаи и това започнало да се прави по-систематично. Приблизително по същото време французинът Жак Бертило направил класификация на причините за смъртността, която се приела от няколко държави. През 1940 година Световната здравна организация взима класификацията на Бертило и я разширява.
 
11-тата редакция ще бъде представена на Световната здравна асамблея през 2019 година и ще влезе в сила през 2022-ра. Приемането му обаче няма да се случи за една нощ. Очаква се голяма част от държавите по света да не приемат бързо новата редакция, особено като се има предвид факта, че някои страни все още ползват деветата, а малък брой държави дори осмата версия.