Планината на тракийския певец Орфей, Снежната планина на Траките, Славееви гори... Много са легендите за Родопите. Всяка от тях носи очарованието на своето си време. И пази историите на хората, свързали житейския си път с красотата и силата на планината.
Едно от най-древните селища в Родопите е Смилян. Интересна забележителност е часовниковата кула, строена през време на турското робство, напълно запазена, а часовниковият механизъм, който е подарък от Андрей Ляпчев, работи и до днес. Историята на селото е свързана и с името на духовния водач Висарион Смоленски, убит от турците през 1662 г. Поминъкът на хората тук- отглеждането на едрия салатен фасул, е причината да създадат и музейна експозиция, с която да представят на туристите всички етапи от производствения процес на уникалния продукт. С това се хвали и кметът на селото Сафидин Чикуртев:
„Това, с което сме известни, трябва да го рекламираме. И понеже сме известни със смилянския фасул, на него обърнахме внимание. Бобът най-става за храна в крайна сметка. Количествата, който се произвеждат тук в региона, не надминават 40 000 т годишно. Така че той е по-скоро бутиково производство, отколкото би могло да има някакво промишлено значение. Смилянският фасул е наистина нещо, което не се третира с инсектициди, пестициди, и всякакви -циди. Той няма ниужда от това, не е необходимо да се подгхранва с изкуствени торове. Всичките операции се извършват ръчно и затова се произвежда в по-малки количества. И затова и цената му е малко по-висока. Но важното е да е истински".
Със своите 2500 жители село Смилян е най-голямото в Смолянска област. Освен с фасула, кметът е горд и с направеното то време на неговото управление
„Покойният ми дядо беше 16-ти набор и казваше: Ако искаш да ти върви живота, ще ставаш сутрин и ще вървиш с главата напред, а не с краката. След това ми каза: Ти, докато си кмет, трябва да построиш път, да пуснеш вода и да построиш мост. В рамките на моите два мандата имаме два построени моста, направени са главната и няколко други улици, и съм на път да реализирам едно водоснабдяване от извор „Дупката", което е отколешна мечта на смилянци", разказва Чикуртев.
Близо до Смилян е село Могилица, където са прословутите Агушеви конаци. Те са строени от 1834 г. в продължение на 20 години от родопски майстор, чиято ръка според легендата в последствие е била отрязана, за да не повтори творението си. Техният собственик Агуш Ага е местен феодал. Имението му е било най-голямото на Балканите. В наши дни сградата може да се разгледа, но имуществото почти не е запазено. Наследените на Агуш Ага са над 40, а и реституцията е изиграла ролята си.
За разлика от Смилян и неговите 2500 жители, в Могилица времето като че ли е спряло.
Как се живее в Родопите?
Много зле. Но пък е весело. Да видите мъките и тежкия труд на хората.
Забравен ли е тоя край?
Абсолютно. Има ли Господ, няма ли, и той ни е забравил. Всичко е забравено тук от едно време. 10-15 години нищо не върви, няма туристи.
Картофите, дърводобивът и туризма тук не могат да са прехрана за едно семейство. „Няма стимул за хората, цените са много ниски. Мисля, че всеки е минал през някое село и е видял как се изкарват земеделие и животновъдство. Навремето всички тук сееха, нямаше пустееща земя.Сега в селото остават ливадите неокосени, градините - незасени", разказва жител на селото.
Местните обаче не искат да се оплакват и бързат да разкажат и за родопските специалитети, с които посрещат гости. Хвалят и пататника, и бобената чорба.
Родопчани са твърди хора. Планината им дава сили да се борят с живота. В това вярва и Яна, напуснала преди години родния край, за да намери своето място тук - в топлата прегръдка на Родопите.
