Hова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година. Той е най-древният от всички съществуващи празници.
Всички култури, използващи годишен календар, празнуват под някаква форма Нова година.
Посрещането на Новата година датира отпреди 4 000 години. В древен Вавилон още на първия ден от новата година са се организирали празненства.
В древен Египет настъпването на Новата година било по време на разлива на река Нил - към края на септември. Това събитие било много важно, защото единствено благодарение на него в пустинната земя се раждала реколта.
Римляните, още преди новата ера, започнали да си разменят подаръци, да се веселят през цялата нощ, желаейки един на друг щастие, късмет и благополучие. Обикновено това ставало в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел новия календар - Юлианския, според който Новата година започва на 1 януари, както е и днес.
Традицията повелява: В Сантяго посрещат Нова година с жълто бельо
През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни.
От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния
Според древния японски календар всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.
В Русия също празнували на 1 март, докато през 1699 г. Петър І издава указ, с който определя за начало на годината 1 януари.
