С него се слага край на Руско-турската освободителна война. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Със свое решение от 5 март 1990 г. Народното събрание обявява датата за национален празник. Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878 г. е подписан от граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Според него България става автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).
По договора България е населена от 4 800 000 човека. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на великите сили и Високата порта.
Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Сан-Стефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. Страната се разделя на България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г.
