Тя е една от най-обичаните и уважавани български актриси. Тя е Татяна Лолова.
Татяна Желязкова Лолова е българска драматична театрална и киноактриса. Известна е главно с комичните си роли в киното, на театралната сцена и радиото. Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Мария Тимофеевна Горбатенко, майката на Татяна, е от руско-украински произход, за която не знаем много. Актрисата споделя, че била изключително опърничава и своенравна жена. Баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител. Татяна боготвори баща си и казва, че той е най-топлият човек, когото познава. Актрисата израства с многобройните истории, които баща и и разказва по цели нощи и с книгите, с които той я запознавал още от дете. За съжаление родителите на Татяна си отиват твърде рано и актрисата остава сама с брат си, който става войник.
Легендата Татяна Ловова в СНИМКИ
Още от малко дете тя е убедена, че трябва да стане артистка. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и много други забележителни актьори.
Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но всички забелязват комедийния ѝ талант. Самата тя казва, че още от съвсем малка в нея се бори драматичния ген с „онова смешно нещо", което именно я прави една от най-добрите български комедиантки. След завършването си във ВИТИЗ, през 1955 г. Татяна е назначена в русенския театър, в който играе една година.
Татяна Лолова: Правя ролите си с много обич
През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър заедно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков... в който играе до 1976 г. Татяна казва за себе си, че е известна като една от викачките актриси. Не само на сцената, но и в живота. Същевременно обаче тя обича и да говори шепнешком на сцената, като според нея умението на актьора се изразява в това да могат да го чуят и на последния ред било то викайки или шепнейки.
След като актрисата напуска Сатиричния театър през 1977 г. се премества в театър „София", на чиято сцена играе 11 години. Ролята на живота и - според самата актриса е на Уини в „Щастливи дни", която и носи Аскеер през 1992 г. Играе и на сцената на Театър 199, където отбелязва 10 годишен юбилей на хитовия моноспектакъл „Дуенде". Сред всички големи театрални роли, които изиграва са тези на Афгания Тихоновна („Женитба", Н.В. Гогол) и на Татяна Алексеевна („Юбилей", А.П. Чехов).
Татяна Лолова играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните и образи в киното са на Елица Карадушиева в „Бон шанс, инспекторе", Управителката в „Топло" и Леда в „Опасен чар".
Голямата актриса е и носител на многобройни награди и държавни отличия. Сред тях са: „Аскеер", „Любмимец 13", „Златен перперикон", „Златна бленда" и „Златна липа".
Татяна Лолова е жена с много лица - актриса, майка, съпруга, баба, свекърва, приятел, муза. Тя е абсолютната любимка на няколко поколения българи. Тя винаги е готова да бъде съвършено искрена - без излишна суета, просто водопад от усмивки и енергия.
Татяна Лолова безспорно е една от най-талантливите и обичани български артисти, без която нашата сцена би била твърде пуста, а киното не би било същото.
„Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито как изглежда боклукът в контейнерите пред дома ми, нито колко ме е страх да се прибирам нощем. Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно".
