Счупена ръка е попречила на Татяна Лолова да участва в пълнометражния български филм „Аве", който спечели две отличия на Международния филмов фестивал „Опорто" в Португалия. Това разкри самата тя при гостуването си в „Ники кънчев шоу". В предаването навръх Международния ден на жената актрисата разказа още за първата си роля на баба, която е изиграла едва на 22-годишна възраст. Лолова играе ролите си с много обич, въпреки че понякога й се е случвало първоначално да не иска някои от тях. Признава обаче, че най-много обича Уини от „Щастливи дни", защото тя е тежка роля и защото смята, че Самуел Бекет, ако я види как играе, ще сметне,че точно затова я е написал. Актрисата разказа в Ники Кънчев шоу свои интересни житейски истории. Даде и рецепта за щастливо семейно съжителство, почерпени от двата й брака. Татяна Лолова продължава и с новите начинания и наскоро е започнала да учи английски. Ето какво още разказа тя пред Ники Кънчев:
Задай си първия въпрос ти сама?
Как така едно малко момиченце мечтае от три годишно мечтае да стане актриса, мечтае да се основе преди 19 години радио Дарик и да я покани Ники Кънчев лично да участва на един от празниците.
Имаш дълъг брак, каква е рецептата за сполучлив дълъг семеен живот?
Първо, два брака имам и двата са великолепни. Първият беше великолепно момче и както каза неговият вуйчо веднъж: „Тази жена е магьосница - защото обичаше своя племенник и с право - и след това, като се раздели с него взе друго едно, още по-добро. Щом вуйчото на първия ми мъж признава...
Между другото какъв е твоят съвет - доста хора се разделят в последните петнадесет-двадесет години.
Аз се радвам, че те не се женят, защото един развод е доста тежко преживяване за двама души.
Какво би посъветвала хората, които ще се разделят. Какво да направят?
Да го направят нежно, да го направят със спомен защо са се събрали с този човек, какво са харесвали в него и да го направят без съжаление, ако са сигурни, че трябва да се разделят, а не да изтърпят някакъв период нещо си.
Оправдаваш ли тези, които търпят?
Не, това е ужасно. Животът е само един, много е кратък, има много хубави неща в него, има и много тежки. Просто аз мога с моя мъж, даже днес той ми каза „Искаш ли...," аз казах „Да" и отидох и направих това, за което той каза „Искаш ли...". Така да можеш да се разбираш с човека до теб, а ако не можеш да се разделиш и дано намериш някой, с когото да можеш. Пък ако не можеш с никого да се съединяваш, тогава живей сам и прехвръквай от цвят на цвят, ако можеш.
Определяш ролята на Уини от „Щастливи дни" като ролята на живота ти. Защо толкова е важна конкретно тази роля, а не такава от телевизионен сериал или участие?
Аз обичам 99 на сто от ролите си много. Правила съм ги с много обич. А някой пък в началото не съм ги обичала и съм казвала „От това нищо няма да излезе" и съм тормозила тези, които сега ме канят, а след това примерно да спомена Каня Воденичарова и Олга Селектар, с които съм работила в радиото с тези прекрасни момчета от „Хумор, сатира и забава" и там се запознах с всички прекрасни хумористи, много ми е било приятно. Но тази роля е много тежка роля, в тази роля аз успях да видя 82-ра година при Театър на нациите този мит Мадлен Рено, съпругата на Жан-Луи Баро, която игра на 82 години тази роля и въобще този Самуел Бекет - светла му памет - той е бил голям мълчаливец, сдържан и мрачен човек, все си мисля, че ако ме беше видял в тази роля щеше да каже: „Да, аз това написах, да, аз така исках да се изиграе". Светла му памет на Гриша Островски - режисьорът с когото обичах да работя, защото той се вложи целият в тази работа. Жив и здрав да е Пламен Марков, който ни приюти в театъра, който въобще когато се върнах обратно в Сатирата - защото аз не съм такава вярна като Стоянка, Калата, Кольо и някои други колеги - аз щъках на два-три пъти и това ми поддържаше живота.
Добре си направила да ти кажа. Макар че аз съм 19 години в Дарик и не ми се напуска. Догодина ще станат 20 години.
Аз мислех, че ще ме поканите на 20 години, ама къде да ти чакам цяла година. Ще я преживея някак си.
Ще ти измислим някаква специална роля. Много усмихната, много обичана, харизматична, поздравяваща съседите, непознатите...Такава познаваме Татяна Лолова. Има ли и друга Татяна Лолова? Гадна, мрачна...
Да. веднъж, сега да ти кажа за тези, които се разделят и за това, което говорят, че съм от дълго време женена, пък аз онзи ден на представянето на книгата казах стига с тази „дълго женена", аз съм младоженка. Веднъж обаче Слави много страдаше и вече втора-трета нощ и за казах „Славе, много ти се моля, много те обичам, не мога да изтърпя да страдаш така, ако и утре ще ти е толкова лошо, иди си". И той от време на време ми го напомня. Той тогава обезумя, мина му болката и каза „Танче, къде да отида?". Казвам „Не знам, извинявай, наистина ще ми се пръсне сърцето, не мога, обичам те много и това твое страдание ме убива!". Та човек трябва понякога, когато човекът, когото обича, го боли, ако можеш да му помогнеш, да му мине, ако не, да го изтърпиш.
Много култови роли в киното. Като споменем „Бон шанс, инспекторе", „Щурец в ухото", „Топло". От „Топло" да ни разкажеш нещо, това беше култов филм.
Володя Янчев беше един великолепен режисьор, много добър човек, той обикновено си пишеше сценариите. С много обич сме правили този филм. И сега наскоро трябва да ви кажа, че в едно барче отидох с мъжа си и една приятелка и казах „Аз черпя" и попитах какво дължа и момчето каза „Моля ви се, аз толкова обичам фирма „Топло", как ще ми дължите нещо. Аз съм ви задължен, идвайте по-често". Това не ми се случва често.
В телевизията най-актуалното е участието ти в „Домашен арест", как се справяш, колко тежки са снимките? Колко записвате за един ден или на периоди?
На периоди, сега сме в почивка. Страшен екип са събрали. Страшно приятни колеги, защото иначе няма да мога 12 часа да живея в екип, който ме гледа на кръв или колеги, които се чудят как да ме злепоставят пред екрана. Един на друг според мен си помагаме, работим с много обич, а освен „главните герои", защото се оказва, че всички са главни, даже понякога моето участие не е толкова голямо, колкото е първоначалната мисъл, нали това е домът на мама Еми, страшно много хора, които ме поздравяват по улицата и се усмихват е от това, че гледат този сериал. Напоследък има бум на сериали, много актьори станаха известни от тези сериали, много обичани и аз им се радвам на успехите и пожелавам още и още да се включат.
