Стотици близки и приятели на художника Еди Демирджиян се простиха с него. Поклонението беше в столичната църква "Свети Седмочисленици". Един от най-талантливите ни творци почина внезапно в края на миналата седмица. Масиран инфаркт беше причината за смъртта на 58-годишния Еди, който беше и един от участниците в традиционния пленер на Дарик "Звук и цвят". Освен с рисуването Еди Демирджиян беше популярен и с възможността си да свири чудесно на барабани. Ето с какви думи го изпратиха някой от най-близките му:
Косьо Марков: Най-хубавите ми моменти с Еди бяха, когато свирихме заедно преди много години в една страхотна група. Тогава имахме и няколко много хубави концерта в Софийския университет. Спомням си страхотните моменти, когато репетирахме за тези участия.
Светлин Русев: Той е от тази артистична бохема, която вече е на доизживяване в България. Той беше от редките й представители. Беше артист по душа и то не само в изкуството, а и в поведението си.
Ивайло Мирчев: Думите се обезсмислят в такива момента. Осмисля се само суетата ни. Еди беше вулкан, енергиен вулкан. Много свестен - и добър художник, и добър човек.
Аксиния Джурова: Това е един художник, който когато разбрахме на колко години е, никой от нас не повярва. Защото Еди носеше едно младо сърце, млад дух. Той беше най-добрият барабанист сред художниците, а може би не само сред тях. Както динамично удряше с палките по барабаните, така и рисуваше. Освен това ми се струва, че няма български художник, който да вкарва така ритъма на джаза в картините си, както го правеше Еди. Много ще ни липсва. Не знам дали софийската интелигенция и бохема си дава сметка, но един от последните нейни представители си отиде.
