Актрисата Стоянка Мутафова, която на 2 февруари празнува 93-ти рожден ден, споделя, че не се чувства стара.
„Времето мина много бързо, никога не съм мислила, че ще стигна тези години, но ето - стигнах ги. Годините ми се струваха толкова далечни, че никога няма да ги стигна, че ще ги усетя, а не ги усетих и още не се чувствам стара. Казват старост, аз я усещам, разбира се, някои работи се обаждат, но и при младите е същото - кой ли не го боли глава, кой ли не го болят краката, кой ли не се оплаква от нещо... Не мога да се оплача, досега съм жива и здрава", казва пред БГНЕС неуморната Стоянка Мутафова.
Тя казва, че се радва на всяка роля, защото обича театъра, сцената и работата си. Признава, че работи мъчително и като работи, изпада в особени състояния, отчайващи я, но по думите й колкото по-мъчително работи, толкова по-добре стават нещата. „Често пъти си казвам - Боже, аз съм си сбъркала професията, за какво съм станала актриса, не съм никаква актриса. Докато изградя една роля минавам през хиляди състояния на отчаяние, на нехаресваща себе си, на отричаща себе си. Но съм забелязала, че колкото по-мъчително работя, толкова нещата стават по-добре. Ако тръгне много гладко, имам чувството, че няма да е толкова интересно", разказва тя.
Голямата актриса си спомня, че при първата си среща с публиката се е уплашила. "В първия момент, когато стъпих на сцена в Народния театър, се уплаших, когато видях колко много хора ще ме гледат. Изпитах ужас, но в момента, в който започнах да играя, забравих за това. Беше миг и отмина много бързо, иначе без хора в салона не е приятно да играеш", напомня актрисата.
Имало и моменти, когато сцената е надделявала над личния й живот. "Сцената не може да надделее само в едно отношение - спрямо дъщеря ми. Никога сцената не може да бъде по-горе, отколкото е дъщеря ми. Това е човекът, който е над всичко за мен", казва тя.
Мутафова съветва младото поколение български актьори „да не се забравят на бърза ръка". „Нека да чакат малко, да не се отчайват, но и да не се самозабравят", препоръчва актрисата. Според Стоянка Мутафова и едното, и другото е опасно, но самозабравата е по-опасна. „Това нещо може така да те унищожи, че просто да се загубиш. В началото трябва много да внимаваш за себе си, какво правиш, да се оглеждаш. Може да се хвърлиш с главата надолу, но да се хвърлиш творчески, а не маниакално", казва още тя.
