Рядка пощенска картичка показва Националният исторически музей за 6 септември
Рядка пощенска картичка показва Националният исторически музей за 6 септември / Sofia Photo Agency, архив

Изключително рядка пощенска картичка, изобразяваща възторга на народа в Пловдив след провъзгласяване на Съединението и тържествения марш на доброволци от всички краища на страната, събрали се да защитят своето дело, показва Националният исторически музей (НИМ) днес по случай 6 септември - Деня на Съединението (между Княжество България и Източна Румелия), съобщават от музея.

Посетителите ще проследят събитията около Съединението от 1885 г. чрез изложените експонати. Литографията на Николай Павлович "Съединението на Северна и Южна България" е един от най-синтезираните и емблематични изрази на събитието.

Показани са също фотографии на членовете на Тайния революционен комитет начело със Захари Стоянов, възпоменателни медали за Съединението, маслени портрети и цветни литографии с образа на княза-обединител на Княжество България и Източна Румелия Александър Първи Батенберг, снимков материал с моменти от Сръбско-българската война и други.

Съединението на създадените от Берлинския конгрес (1879 г.) Княжество България и Източна Румелия е извършено и обявено на 6 септември 1885 г. в Пловдив. То е подготвено от Българския таен централен революционен комитет, оглавяван от Захари Стоянов. Съединението е първото напълно самостоятелно национално дело в новата българска история.

Българите сами, без чужда помощ, без официалното съгласие на Великите сили и при напълно отрицателното отношение на Русия, отхвърлят едно унизително постановление на Берлинския договор. Това събитие е първа стъпка към националното обединение, която за съжаление е последвана от поредица неуспешни ходове, отбелязва проф. Божидар Димитров - директор на НИМ.

Съединението през 1885 г. довежда до създаването на значителна по територия българска държава (ок. 97 хил. кв. км), с по-големи стопански и човешки ресурси и с възможности за развитие по пътя на материалния и духовния прогрес.

Съединението е последвано от Сръбско-българската война, известна като "война на капитаните срещу генералите" (от 2 до 16 ноември 1885 г.), в която българите успешно защитават политическото си постижение.

Голямото събитие, което отбелязваме на 6 септември 1885 г. е свидетелство, че малките народи могат в голяма степен да избегнат постоянната намеса и опека от страна на Великите сили при решаването на важни за нацията и държавата въпроси, посочва директорът на НИМ.

Източник: БТА