На 23 декември 910 г. умира Свети Наум Преславски (или Наум Охридски), средновековен български учен, книжовник и светец.
Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. е ръкоположен в Рим.
През 886 г. Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 г.
След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. е ръкоположен в Рим.
През 886 г. Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 г.
След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
