Десетки приятели и колеги на големия български артист Коста Цонев се събраха в Народния театър „Иван Вазов", за да се простят с него. Сред актьорите, последно сбогом казаха Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Светослав Пеев, Тончо Токмакчиев. За тях Коста Цонев бе и учител, и приятел.
Добронамерен и мъдър, с апел завещание към хората да се обичат - такъв ще го помнят приятелите.
„Коста остави всичко, от което аз имах нужда. Той ме нучи как да играя, защо да играя, какво да обичам, в какво да се врека, на профезионализма, който той носеше и разбираше душата, която винаги ме е обладавала, за да бъда радостен и весел, както беше той," припомни си актьорът Никола Анастасов.
Стефан Данаилов разказа, какво прави артист след снимки „Когато сме в провинцията, отива в кръчмата. Коста минава и се прибира, почива. На другия ден той е най-бодър, другите малко сме унесени и той страшно ни се караше на младите актьори, че не спазваме никаква хигиена и разчитаме само на младостта си, но, че така доникъде няма да стигнем. Аз съм имал много тежки разговори с Коста в това отношение - като приятели, вече снимали години наред заедно."
„Той беше уникален човек. Уникален с това, че той се виждаше. Може да има хиляда души по Раковска, а ти гледаш в Коста," с усмивка си припомни неговият приятел Светослав Пеев.
Актьорът Тончо Токмакчиев определи Коста Цонев като създател на незабравими образи.
„Най-яркият образ, който сигурно цял живот ще помня, това е българският Дон Кихот. И точно от тези години, когато го гледах, аз вече по-друг начин не мога вече да си представя Дон Кихот. Това за мен е представата за Дон Кихот", допълни Токмакчиев.
„Жалкото е това, което ни се случва толкова често вече в последните месец - два. Повече идваш на поклонения, отколкото на премиери. Едно поколение с големи български творци за съжаление си отива," сподели още Данаилов.
„Само съм любопитен какво има оттатък," заявява актьорът в едно от последните си интервюта. Сега вече знае.
Актьорът почина в сряда, 25-и януари, на 82-годишна възраст. В последните години той почти не излизаше от дома си заради тежко боледуване.
