Уважаеми сънародници, За мен е огромна чест да се обърна към вас в навечерието на една от най-значимите дати в нашата история. Правя го, не просто защото е редно да се спази традицията.
Утре ще отбележим Стогодишнината от обявяването на Независимостта на българската държава! Наистина имаме какво да си кажем днес - открито, честно и със заслужена гордост!
През следващите седмици и месеци ние ще празнуваме и ще отдаваме почит на нашата история, величие, напредък. И на най-важното - българския дух, благодарение на който сме постигнали толкова много като народ и държава.
Ние сме силни и горди хора. Удивително е колко много сме преживяли през тези 100 години - колко мъки, войни, страдания, изпитания. И сме оцелявали - още по-силни и още по-горди, още по-независими и още по-мъдри. Защото посрещаме всяка битка и всяко изпитание единни като народ, горд със своята история и наследство.
Днес българската нация, българската държава е по-свободна, суверенна и просперираща от всякога. Радваме се на немислими доскоро демократични завоевания и постижения. Като достойна, единна в амбициите и целите си независима европейска държава България е партньор с другите свободни нации. Гласът ни се чува ясно. С мнението и интересите ни се съобразяват.
Сега е времето да осмислим какво наистина означава нашата Независимост за всеки един от нас, като български и европейски граждани. Защото това е поглед и към бъдещето ни. Единствено от нас, българите, зависи личното ни благополучие и способността ни да вървим горди и независими напред, към новите си цели и мечти. Стигнахме далеч и постигнахме много, но това е само началото.
Скъпи сънародници, Моят апел към вас е да участвате в празненствата утре. Отделете и време, за да поговорите с децата си. Разкажете на младите защо се гордеем с това най-прекрасно място на света, наречено България. Разкажете им за героите, пожертвали живота си за този ден и за нас. Говорете им за миналото, но и за бъдещето. И кажете на децата си да разкажат след време на своите деца какво значи независимостта. Никой и нищо не може да скъса кръвната връзка в една тринайсетвековна нация, когато спомените, надеждите и мечтите са общи.
Бъдещето на България зависи от младите, от нашите деца, от техните спомени. Заедно с гордостта от миналото и вярата в бъдещето, нека празнуваме това, което ни обединява като българи.
Нека си спомняме тази 100-годишнина - това наистина е ден, който се случва един път за цял човешки живот.Това наистина е ден, в който най-важна е ценността, наречена единна, горда и свободна България!
Честит стогодишен юбилей!
Да живее България!
