В Националния исторически музей не е извършена експертиза за автентичност на Панагюрското златно съкровище, поради което не може да се предостави протокол за такава.
Това е част от отговор на НИМ до Стефка Ангелова, една от наследниците на откривателите на съкровището, братя Дейкови. Изречението е цитирано в решение на Върховния административен съд.
Магистратите обаче се произнасят, че жалбата на Ангелова за мълчалив отказ срещу НИМ е неоснователна, понеже оттам все пак й е изпратен отговор, макар той да е, че липсва исканата информация.
Дъхът на човек спира, когато влезе в Трезора с Панагюрското златно съкровище
Наследничката е поискала данни по реда на Закона за достъп до обществена информация по 6 точки. Една от тях е за протокол от направена експертиза за автентичност. Резултатите от нея бяха оповестени през септември 2014 година, когато директорът на НИМ Божидар Димитров заяви, че след изследване на 33 проби от швейцарската компания „Евротест контрол" е доказано, че Панагюрското злато е оригинал и не е подменено за копие, както се съмняват наследниците.
Панагюрското съкровище е автентично
Пак по думите на Димитров, сред изследваните експонати е парче от каничка-ритон, което никога не е напускало Историческия музей в Пловдив и не е показвано на изложби в чужбина. 100-процентовото съвпадение на материала и формата на парчето спрямо мястото, откъдето е отчупено, бе посочено като доказателство за автентичност.
Решението е окончателно.
