Луис Армстронг превърна джаза от музика за забавление в едно от най-значимите изкуства на ХХ век. Той изведе една музикална форма, зародена в бедните квартали на Ню Орлиънс, до голямата сцена и до сърцата на милиони. Както казва самият Армстронг, само това е достатъчно джазът да бъде наречен изкуство.
Луис Армстронг е роден на 4 август 1901 година в Ню Орлианс. Той е син на нюорлиънска проститутка, изоставен от баща си при раждането, израсъл в крайна бедност. Още тринадесетгодишен, в оркестъра на сиропиталището за безпризорни чернокожи деца в Ню Орлиънс, той свири на корнет Лист, Рахманинов, Бах, Густав Малер и Хайдн. Класиката влиза под кожата му още преди да опознае нотите.
През целия си живот той носи със себе си един магнетофон и вечер, преди да заспи, слуша музикални шедьоври, включително и огромно количество класическа музика. Тайната на неговото феноменално въздействие е и в неговата щедра натура и безгранично великодушна душа.
Луис Армстронг започва кариерата си на корабите по Мисисипи още през 1918 година. По-късно се премества в Чикаго, където сформира група „Хот Файв". От Чикаго, започва неговият действителен път в джаза. Първо свири на корнет (основен инструмент в ранната фаза на джаза, подобен на тромпета, но по-обемист и по-къс от тромпета), а после на тромпет. По-късно групата става „Хот Севън", защото увеличава броя на членовете си. С тази група Луис разчупва формата „нюорлиънски джаз", като извежда напред солист, а групата е поддържаща. Именно блестящата солова техника на Армстронг е началото на новата история на джаза.
Между 1925-та и 1929-ма Армстронг записва повече от 60 песни, но този път ролята му била главна, а не поддържаща. В момента се смята, че тези записи са най-важните и влиятелни записи в историята на джаза. Именно те помагат на джаза да се превърне от музика за ансамбли в солово изкуство.
През следващата година Армостронг сменя инструмента си и хваща сериозно тромпета.
Популярността му не спира да расте. Сформира невероятно продуктивен отбор с младият пианист Ърл Хайнс. През 1928-ма двамата продължават с историческите записи. Показват, че джаз музиката не е само за удоволствие и танци, а е и истинско творчество от високо ниво.
Армстронг заминава за Ню Йорк, където има участие на Бродуей. Свири музиката на Фатс Уалер и Анди Разаф. Продължава да записва с малки групи, повлияни от стила на Ню Орлиънс. Студиото му разрешило да не записва единствено джаз и така започнал да прави кавъри на популярните песни от времето. С уникалният си глас той изцяло трансформирал парчетата.
През 50-те и 60-те обикаля Европа, Африка и Азия в неспирни концерти. Следван е от Едуард Мъроу, новинар от Си Би Ес, който превръща кадрите от концертите му в документален филм- "Великият Сачмо".
Великият музикант умира в съня си на 6 юли 1971-ва година.
Армстронг ще бъде запомнен с огромното влияние, което оказва върху джаза в годините на неговото зараждане и като безспорен крал на суинга, член на кралското семейство на джаза и икона на американската поп-култура. Съгражданите му от Ню Орлиънс в негова чест кръстиха летището си „Луис Армстронг". Домът му е обявен за историческа забележителност, който към момента е музей, посещаван от стотици хиляди фенове всяка година.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Колю Фичето - първомайсторът на националната ни архитектура
Животът на Опра Уинфри - път от гетото до върха