Никола Иванов Фичев, по-известен като Колю Фичето, е архитект и строител на най-представителните сгради от XIX век в България, човек с усет за красотата, майстор с успехи и приноси в различните видове архитектура, талантлив, търсещ съвършенството в работата си творец, пример за съвременните българските архитекти и строители.
Колю Фичето е роден през 1800 г. в Дряново. На десет години започва да учи занаят, ставайки чирак дюлгерин (зидар, строител). Той обикаля многократно по гурбет из българските и румънските земи, както и Истанбул и Одрин, учи на майсторлък при водещите представители на две от основните български архитектурни школи - Търновската и Брациговската.
За изключителния му талант говори фактът, че на 33 години вече официално е признат за млад майстор. Няколко години преди това, той се пренася окончателно в Търново, където живее до края на живота си.
Колю Фичето учи строителната професията при дряновските майстори. Те предават на бъдещия първомайстор на националната архитектура своите знания за свойствата и възможностите на специфичните български строителни материали: дървото, камъка и тухлата, за спойките между тях и за зидариите, съобразени с особеностите на терена.
Последните години от обучението си Колю Фичето работи с търновския майстор Иван Давдата, единственият поименно споменат негов учител и усвоява традициите на строителството във Велико Търново.
Ловеч: Покритият мост на Кольо Фичето да се обяви за недвижима културна ценност
Около 1836 г. започва самостоятелната си практика с направата на интериора в църквата "Св. Николай" във Велико Търново. Той успява да доразвие строителната традиция, да я модернизира и да създаде класическата национална архитектура.
Колю Фичето налага основните принципи и идеи в строителството на българската църква.
Градоустройствените решения на неговите култови сгради са находчиви, разположени са в централните части на кварталите, така че фасадите, куполите и камбанариите им с пластичната си украса да привличат погледа и променят облика на възрожденския град, да конкурират и доминират над паметниците на османската архитектура. Колю Фичето блестящо се справя и с проблема за вписване на новоизградени постройки в съществуващи архитектурни ансамбли при строежите си във великотърновските манастири.
Той е личност с ярко изразена, запомняща се творческа индивидуалност, със силно чувство за хармония, преизпълнен е с уважение към работата на първите строители.
Къщата с маймунката във Велико Търново (1849 г.) и дома на свещеник Васил Икономов в Дряново (Икономовата къща, 1859 г.) са сред най-добрите образци на националната възрожденска градска къща, а хана на хаджи Николи Минчев (Велико Търново, 1858 г.) е най-красивата сграда със стопанско предназначение в българските земи, с изключително впечатляваща фасада.
От средата на XIX в. майсторът започва да работи и по престижни държавни обекти. Беленският, Йовковският и Покритият ловешки мост са първите у нас представители на съвременния европейски тип с право улично платно. Конакът във Велико Търново се смята за класически строеж, за най-представителната и красива българска обществена сграда.
Колю Фичето умира през 1881-ва година в Търново, където е и погребан.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Одри Хепбърн - ангелът на американското кино
