Роднини, приятели и колеги на театралния режисьор Младен Киселов се простиха с него този следобед. Поклонението беше в столичната църква "Свети Седмочисленици". Киселов почина в понеделник, на 69-годишна възраст, вследствие на усложнения от направена сърдечна операция. Дълги години той живееше и работеше в САЩ.
Преди да се премести в Америка режисьорът добива популярност у нас със спектакли по текстове на Йордан Радичков и Иван Радоев. Незабравими остават постановките му на "Лазарица", "Опит за летене", "Човекоядката". Истинско събитие е и спектакълът му "Сако от велур" на Станислав Стратиев.
През годините Младен Киселов е поставял в Народния театър, Младежкия, Сатирата, както и в драматичните театри в Пловдив, Кърджали, Бургас.
Ето с какви думи го изпратиха трима от актьорите, с които той е работил:
Валентин Танев: Той изключително много се забавляваше от всичко, което правят актьорите. Беше един празник да работиш с него. Радваше се като дете на всичко, което правим. Заливаше се от смях, плачеше заедно с нас. Невероятно е усещането да имаш такъв човек до себе си. Той по някакъв начин не беше материален. Живееше в малко по-различен свят от нас, останалите. Мислеше доста по-различно. По-въздушно.
Стефан Мавродиев: Неговото работене, неговият начин на работа, мислене, беше истинската реакция към онова време. А тя се оказа, че е една реакция към времето въобще, във всичките му метаморфози. Във всичките хамелеонщини на времето реакцията може да бъде само една - на голям артист, на голям мислител.
Славчо Пеев: Той беше човек със страшна фантазия. Помислете си - "Сако от велур" - една сатирична история - цялата беше оформена с Годишните времена на Вивалди. Това са неща, които само на него могат да му минат през ума. На друг му минава нещо пародийно, нещо такова. На него, не! Четирите годишни времена в оригинал. Уникален човек. Велика личност.
