Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика дискриминират българските деца с напълно увреден слух. Това е решила Комисията за защита от дискриминация заради липсата на механизъм, който да осигурява поддръжката и ремонта на апаратчетата, позволяващи на тези деца да започнат да чуват и да се научат да говорят. Към момента по клинична пътека Здравната каса покрива само разходите по поставянето на слуховите протези, информират от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Речевият процесор на тези уреди обаче бил най-уязвимият откъм климатични влияния и често се повреждал. Ако това се случи след като е изтекла тригодишната гаранция на производителя, децата отново се връщали в света на глухонемите, тъй като държавата не покрива евентуален ремонт, а цената на тези процесори достигала до непосилните за родителите 22 000 лева. В същото време обаче Социалното министерство обезпечавало ремонта и поддръжката на апаратите за хора с частично увреден слух, информират специалисти.
Преди месеци ви разказахме за Мария Манджукова и Антоанета Йовчева, две майки на деца с напълно увреден слух, притеснени от факта, че гаранцията на апаратите на техните деца изтича, а евентуална подмяна на външните процесори в тях може да струва от 14 000 до 22 000 лева.
„Ако апаратът спре и нямаме пари да го поправим, какво се случва с детето? Остава в света на глухонемите и трябва да му кажем, че няма да чува и си остава вкъщи, защото не мога да му оправя апаратчето", обясняват майките.
Проблемът става още по-сериозен, тъй като дори да не се развалят, апаратите остаряват морално и производителите препоръчват на собствениците им сами да подновяват външните процесори, разказа Иво Йовчев, съпруг на Антоанета и баща на дете с подобен проблем.
„В момента първите деца се налага да подменят външните тела, тъй като двете фирми, които внасят тези импланти в България, изпратиха официални писма, че първите модели на външните тела се налага да бъдат подменени с по-новата форма. Излизат от търговската мрежа и е трудна поддръжката", допълва Иво Йовчев.
Според него и според Христина Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването, която се явява и адвокат на семействата в комисията, ответните страни в лицето на двете министерства досега така и не са представили сериозен аргумент по въпроса защо се стига дотук, а по-скоро си прехвърляли топката.
„Ответната страна все се опасява от злоупотреби, но имайки предвид, че това е медицинско изделие, което е свързано с човешкото здраве, едва ли някой ще реши да си играе и да сменя нещо, защото другото му харесва повече", твърди бащата.
„Най-просто казано - всеки смята, че другият е компетентен, защото самото поставяне е по клинична пътека, което се плаща от Здравната каса, а от друга страна касата казва - не, това е медицинско изделие, то е към Министерство на труда и социалната политика. Всеки казва „аз не съм", пояснява Христина Николова.
След като комисията установява дискриминация, тя предписва на министрите на здравеопазването и на социалната политика в срок от една година да предприемат действия за решаване на проблема, допълни Николова. Според нея и родителите обаче и този срок е много.
„Лошото е, че говорим за период от една година. Нали разбирате, че днес всичко работи нормално, но утре нещо може да стане", опасява се Иво Йовчев.
„То се случва постоянно. Децата скачат, удрят се в училище, в детска градина, падат. Тук не става въпрос за „ако", а за „когато".
