Уникална икона на „Св. Стефан" ще дари пловдивчанката Адриана Христославова на желязната църква в Истанбул, съобщи в ефира на Дарик бившият областен управител Тодор Петков, който е един от радетелите и спомоществувателите на кампанията за спасяване на българския храм. Иконата е със златен и сребърен обков и изобразява Св. Стефан, който държи желязната църква в ръцете си.
Позлатената камбанария на храм „Св. Стефан" в Истанбул ще бъде открита в неделя от 12 часа и осветена лично от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей. Хорът на Пловдивските момчета ще даде началото на тържествения ритуал.
За позлатяването на кубето на църквата средства са отделили 13 пловдивчани - Атанас Рогачев, Генко Карабаджаков, Георги Гергов, Данаил Търпоманов, Иван Чомаков, Йото Димитров, Петър Мутафчиев, Лука Станчев, Йосиф Спиридонов, Рашко Радомиров, Росен Димов, Тодор Петков и Славейко Генев.
Кампанията за възстановяване на Желязната църква в Истанбул започва преди близо 10 години по инициатива Граждански клуб - Пловдив и Община Пловдив. Дарик радио е основен медиен партньор в инициативата. Реставрацията на храма преминава на няколко етапа - укрепване на основите, реставрация на иконостаса и позлатяването на купола. Предстои и четвъртата част от кампанията за укрепване на фасадата на храма. Средствата за нея ще се търсят чрез проект, с който ще се кандидатства пред ЮНЕСКО или Европейския съюз, обяви Тодор Петков.
Желязната църква „Св. Стефан" е единственият храм в Истанбул, който е с позлатен купол. Издига се в кв. "Фенер" на брега на Златния рог.
Къща, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена по славянски, на 9 октомври 1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 3 април 1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите "... и всякое епископство православних!" поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28 февруари 1870 г. "Ферман", с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.
През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова - желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер". Състои се от сглобяеми железни елементи с маса 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 г. Храмът е трикуполен и с кръстообразна форма. Привлича погледите с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Шестте камбани са излети в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.
Чуйте цялото интервю с Тодор Петков и д-р Иван Чомаков в прикачения звуков файл
