Човекът-глас Красимир Аврамов отново поглежда към изкуството, което му се отдава най-добре - пантомимата. Краси ще представи тази вечер в Учебния театър на НАТФИЗ спектакъла си „Спомени" в памет на неговия учител в академията проф. Васил Инджев - един от пионерите на пантомимата у нас. Много от етюдите в постановката са дело на Аврамов, музиката в „Спомени" също е негова, режисурата й е общо дело между него и Мая Бранкова.
С пантомима Красимир Аврамов се занимава от 7-годишна възраст. Служил си с това изкуство, за да се разбира с дядо си, който бил глух.
Красимир Аврамов: Той не знаеше азбуката на глухонемите, затова трябваше аз да си изградя своя собствена. Примерно излизаме на улицата и аз искам да хапна нещо. За да ме разбере, за да обясня, че съм гладен, правих етюди, правех физиономии. Той се смееше, хората отстрани и те се смееха. А на мен това ми доставяше удоволствие, защото все пак ме наблюдаваха.
Малко по-късно животът го среща с Васил Инджев, един от пионерите на пантомимата у нас. Краси попада в неговия клас в НАТФИЗ.
Красимир Аврамов: Васил Инджев ми даде няколко урока. Срещнах го за първи път, когато бях може би на 10 години. Той беше приятел на моя кръстник, който ме запозна с професор Инджев. И професор Инджев ми каза: Чакам те пред НАТФИЗ в 18:00 часа. Аз закъснях с 30 минути. Влязох вътре и попитах за него. Казаха ми, че ме е чакал, но си е тръгнал. Обадих му се, той вдигна телефона, извиних му се, а той ми каза: Няма страшно моето момче, чакам те утре, пак в 18.00 ч. на същото място. Този път тръгнах с един час по-рано и закъснях с цели 40 минути. Звъннах му пак, той беше много позитивно настроен. Разбрахме се да се видим на следващия ден, в 17.00 ч. пред "Сълза и смях". Този път тръгнах два часа по-рано. Не знам какво стана, заклевам се, но закъснях с 10 минути, а него го нямаше. Тогава се разплаках. Обадих се в дома му, той не вдигна, звъннах пак половин час по-късно, намерих го, а той ми каза, че не иска да ме вижда повече. Каза ми: Ти нямаш никаква дисциплина, ти не си отговорен за това, което правиш. От този момент нататък запомних няколко важни неща от него, а те са за дисциплината, благородството и държанието към хората.
Като мим в България Красимир Аврамов не се е изявявал от 12 години. Спектакълът „Спомени", който предстои да представи в НАТФИЗ, вече многократно е бил игран в САЩ.
Красимир Аврамов: Този спектакъл се игра с голям успех. Започнах с 50 души публика и стигнах до 1000 души в Сиатъл. Това са събрани класически етюди на известни мимове, но интерпретирани по мой си начин. В спектакъла има и мой авторски етюди, но обединени в една тема - животът на един възрастен мим, който живее чрез спомените си, спомня си за най-върховните мигове в живота си. Почти на финала играя примерно известния етюд на Марсел Марсо, който се казва „Майсторът на маски". Етюдите са взети от различни места, но това бяха любимите етюди на Васил Инджев, затова избрах тях.
Каква музика използваш в спектакъла?
Красимир Аврамов: Моя, авторска. Когато я писах исках да отговаря на сюжета и на образа, който създавам. Като филмова музика е. Пианистът Боби Вълчев свири на живо, обърнат е към мен и наблюдава всяка една моя реакция. Както едно време на филмите на Чарли Чаплин е имало пиано, по същия начин го правим и ние.
Човекът-глас се надява, че спектакъла му "Спомени" ще се играе отново в Учебния театър на НАТФИЗ. Има идея да тръгне с него и на турне в страната.
