Международен екип от учени посочи основните генетични промени, определящи облика на съвременните жители на Европа, по-специално притока на какви народи е повлиял на цвета на кожата и на ръста на обитателите на континента, съобщи сп. "Нейчър".
Изследователите са работили с ДНК, извлечена от останките на 230 древни хора, живели преди 8500-3000 години на територията на Европа, Сибир и Мала Азия. 83 генома от тази подборка са били секвентирани за пръв път. ДНК последователностите на древните европейци са били сравнени едни с други и със съвременните индивиди.
Защо при хората няма способност за израстване на нови крайници
Авторите на статията заявяват, че са успели окончателно да докажат, че появата на земеделието в Европа не се дължи на преминаването на местното население към други практики, а на активната миграция на на близкоизточните земеделци на Балканите, в Централна Европа и по-нататък на континента.
Установено е било също, че гените, които отговарят за високия ръст, за пръв път (в съвременната история) са се появили в Северна Европа преди около 5000 години. Съвременните скандинавци и холандци са задължени за високия си ръст на номадите от бронзовия век, пристигнали в региона от степите на Евразия.
Откриха защо не приличаме на шимпанзета
Южните европейци са наследили сравнително нисък ръст както от ловците-събиратели (живели в Иберия и Италия до пристигането на земеделците от Близкия изток), така и от земледелските племена през медната епоха.
Генетичните изменения, позволяващи да се пие мляко от възрастни хора, са се появили в Европа преди около 4000 години, а са се утвърдили около 2800-1900 г. пр. Хр. Гените на светлата кожа са били открити у древните северняци и земеделците от Анадола. А гените, на които се дължат сините очи, са били открити във всички образци, дори при първите ловци-събиратели в Европа.
Накрая, учените са определили какви генетични промени е донесло разпространението на земеделието (в Европа - като се започне от шестото хилядолетие пр. Хр.). Става дума за гени, способстващи за разграждането на мазнините, а също за защита от туберкулоза и проказа.
Източник: БТА
