Ултрабогатите не само трупат милиарди, но и ги харчат и то по един зрелищен начин.
Според доклад, публикуван от фирмата за данни за богатството Altrata, тези богати хора (всеки с активи на стойност над 30 милиона долара) са похарчили 270 милиарда евро само за луксозни стоки и услуги миналата година. Тази група представлява само 1% от милионерите в света и едва 0,006% от световното население, но тя притежава една трета от световното богатство. Тяхното общо богатство достига 60 трилиона долара (55,8 трилиона евро), подхранвано от фигури като Илон Мъск и Лари Елисън, чието лично състояние е доста над 100 милиарда долара.
Тяхната тежест се отразява в разходите им: само ултрабогатите представляват 21% от световните разходи за луксозни стоки през 2024 г. Не е изненадващо, че луксозният транспорт е на първо място: 120,4 милиарда евро са похарчени само в този сектор. Най-скъпата категория остават автомобилите със 93,8 милиарда евро, следвани от частните самолети и яхтите с 26,6 милиарда евро. Последните два сектора, финансирани почти изключително от елита, са нараснали с 13% на годишна база. „Малките“ луксове, поне в мащаба на ултрабогатите, не са пропуснати. Altrata оценява разходите за мода, бижута, часовници, вино и мебели на 107,5 милиарда евро. Що се отнася до изкуството, то остава отделна категория, на стойност 18,2 милиарда евро през 2024 г.
Тъй като средностатистическите потребители намалиха разходите си поради инфлацията и кризата, която преживяваме, големите луксозни къщи пренасочиха стратегията си към тази клиентела на върха на пирамидата. Hermès, например, просперира, засилвайки имиджа на марката си като почти недостъпна за простосмъртните.
Обратно, Gucci, която се опитваше да привлече по-широка клиентела чрез по-популярни партньорства, преминава през криза. „Имаше един вид префокусиране, може би дори свръхкорекция, към върха на пирамидата, който се оказа по-устойчив във времена на турбуленция “, каза Клаудия Д'Арпицио, ръководител на отдела за луксозни стоки в Bain. С други думи: не се притеснявайте за ултрабогатите, те се справят добре.
Но притежаването на вещи не е достатъчно; световният елит иска и да преживява. Докладът установява, че 23,5 милиарда евро са били похарчени за луксозни хотели и туризъм. Спа центрове, уелнес пътувания и персонализирани сафарита са част от това, което Бейн нарича „икономика на преживяванията“ – тенденция, която се ускори след пандемията.
Във време, когато безгрижието и показността на ултрабогатите често се изтъкват, една цифра поставя тяхното потребление в перспектива: тяхната филантропия . През 2023 г. се смята, че те са разпределили 192,5 милиарда евро под формата на благотворителни дарения, сума, почти еквивалентна на това, което са инвестирали в своите яхти, самолети и колекционерски часовници.
Факт е, че тези екстравагантни разходи подхранват силно критичен дискурс за нарастващото неравенство и екологичния отпечатък на този необикновен начин на живот. Луксът се е превърнал както във върховен символ на социалния статус, така и в образ на крайната икономическа изолация на малцина привилегировани.
