Швейцарските ледници са се стопили значително през последните 12 месеца, регистрирайки четвъртото по големина намаление на обема си в историята. Това съобщи в сряда мониторинговата организация GLAMOS, цитирана от Ройтерс.
Според тазгодишния доклад на GLAMOS и Швейцарската комисия за наблюдение на криосферата, зимата с малко снеговалеж – особено в североизточните Алпи – и последвалите горещи вълни през юни са довели до загуба на 3% от общата ледена маса на ледниците. „Това е наистина много“, коментира Матиас Хус, директор на GLAMOS. Той уточни, че докладите отчитат данни за хидроложката година – от октомври до септември.
Предупреждение: Силен горолом на Витоша заради очаквани обилни снеговалежи
Макар топенето да не е било толкова екстремно, колкото през 2022 г. (5,9%) и 2023 г. (4,4%), тенденцията е ясна: от 2015 г. Швейцария е загубила една четвърт от обема на ледниците си, което прави изминалото десетилетие най-тежкото в историята.
Ледникът Рона, някога най-големият в Европа по време на ледниковия период, също продължава да се свива, губейки тази година средно 1,5 метра дебелина. Между 2016 и 2022 г. в страната са изчезнали около 100 ледника, а прогнозите са, че повечето ще изчезнат до края на века. „За съжаление не можем да направим много, за да ги спасим. Дори при стабилизиран климат ледниците ще продължат да се отдръпват“, казва Хус.
Най-засегнати през тази година са ледниците под 3000 м надморска височина. Някога стабилният Силврета в североизточна Швейцария претърпя рекордно топене след най-слабия снеговалеж за района за последното столетие. Освен екологичните последици, свиването на ледниците води и до дестабилизация на планините, което увеличава риска от ледени лавини и свлачища – като срутването през май, което унищожи село Блатен във Вaлис.
