Новооткрит пръстен около миниатюрна далечна планета отвъд орбитата на Плутон, кръстена Куаоар на бога на сътворението в митологията на северноамериканските индианци, изненада астрономите, съобщава Ройтерс.
В сряда изследователи съобщиха, че са открили пръстен около Куаоар, подобен на този около планетата Сатурн. Пръстенът около Куаоар обаче противоречи на сегашното разбиране за това къде такива пръстени могат да се образуват - намира се много по-далеч, отколкото сегашното научно разбиране допуска.
Разстоянието на пръстена от Куаоар го поставя на място, където според учените частиците му би трябвало лесно да се скупчат и да образуват луна, а не да останат като отделни компоненти в пръстеновиден диск.
Мистериозният „Изгубен град“ в океана може да се окаже първоизточник на живота
„Открихме пръстен там, където не би трябвало да е възможно да съществува“, каза астрономът Бруно Моргадо от Обсерваторията Валонго и Федералния университет на Рио де Жанейро в Бразилия, ръководител на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.
Открит през 2002 г., космическият обект Куаоар е предложен за планета джудже, но все още не му е официално присъден този статут от Международния астрономическия съюз, научната организация, занимаваща се с подобни въпроси.
Диаметърът му от около 1110 км представлява една трета от този на земната луна и е наполовина на диаметъра на планетата джудже Плутон. Той има малка луна, наречена Уейуот - на сина на Куаоар в митологията, с диаметър170 км, която обикаля извън пръстена.
Миниатюрната планета Куаоар се намира в отдалечен регион, наречен пояс на Кайпер, на разстояние около 43 пъти по-голямо от това на Земята до Слънцето.
За сравнение, Нептун, най-отдалечената „нормална“ планета, обикаля около 30 пъти по-далеч от разстоянието от Земята до Слънцето, а джуджето Плутон - около 39 пъти по-далеч.
Пръстенът на Куаоар е забелязан с помощта на космическия апарат на Европейската космическа агенция - орбиталния телескоп "Хеопс", чиято основна цел е да изследва планети извън нашата Слънчева система. Наблюдаван е и с наземни телескопи.
Пръстенът, представляващ нееднороден диск, съставен от обвити с лед частици, се намира на около 4100 км от центъра на Куаоар, а диаметърът му е около 8200 км.
За разлика от всеки друг известен пръстен около небесно тяло, този на Куаоар се намира извън така наречената граница на Рош. Тя се отнася до разстоянието от всяко небесно тяло, притежаващо осезаемо гравитационно поле, в рамките на което приближаващ се обект ще бъде разкъсан. Космически материал в орбита извън границата на Рош, се очаква да се „сглоби“ в луна.
Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година
Сатурн има най-голямата система от пръстени в нашата Слънчева система. Другите големи газови планети - Юпитер, Уран и Нептун – също имат пръстени, макар и не толкова впечатляващи. Всички те се намират в границите на Рош.
Но как пръстенът на Куаоар може да не спазва това правило?
„Обмислихме някои възможни обяснения: например, че пръстенът е изграден от отломки от разрушителен удар на небесно тяло в Куаоар – тогава той би могъл да оцелее за известно време, но пък вероятността да го наблюдаваме точно в този момент е изключително малка“, казват астрономите.
Друга възможност е да се преразгледат теориите за струпването на ледени частици и да се допусне, че те не винаги се обединяват в по-големи тела толкова бързо, колкото в момента се предполага.
В сряда изследователи съобщиха, че са открили пръстен около Куаоар, подобен на този около планетата Сатурн. Пръстенът около Куаоар обаче противоречи на сегашното разбиране за това къде такива пръстени могат да се образуват - намира се много по-далеч, отколкото сегашното научно разбиране допуска.
Разстоянието на пръстена от Куаоар го поставя на място, където според учените частиците му би трябвало лесно да се скупчат и да образуват луна, а не да останат като отделни компоненти в пръстеновиден диск.
Мистериозният „Изгубен град“ в океана може да се окаже първоизточник на живота
„Открихме пръстен там, където не би трябвало да е възможно да съществува“, каза астрономът Бруно Моргадо от Обсерваторията Валонго и Федералния университет на Рио де Жанейро в Бразилия, ръководител на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.
Открит през 2002 г., космическият обект Куаоар е предложен за планета джудже, но все още не му е официално присъден този статут от Международния астрономическия съюз, научната организация, занимаваща се с подобни въпроси.
Диаметърът му от около 1110 км представлява една трета от този на земната луна и е наполовина на диаметъра на планетата джудже Плутон. Той има малка луна, наречена Уейуот - на сина на Куаоар в митологията, с диаметър170 км, която обикаля извън пръстена.
Миниатюрната планета Куаоар се намира в отдалечен регион, наречен пояс на Кайпер, на разстояние около 43 пъти по-голямо от това на Земята до Слънцето.
За сравнение, Нептун, най-отдалечената „нормална“ планета, обикаля около 30 пъти по-далеч от разстоянието от Земята до Слънцето, а джуджето Плутон - около 39 пъти по-далеч.
Пръстенът на Куаоар е забелязан с помощта на космическия апарат на Европейската космическа агенция - орбиталния телескоп "Хеопс", чиято основна цел е да изследва планети извън нашата Слънчева система. Наблюдаван е и с наземни телескопи.
Пръстенът, представляващ нееднороден диск, съставен от обвити с лед частици, се намира на около 4100 км от центъра на Куаоар, а диаметърът му е около 8200 км.
За разлика от всеки друг известен пръстен около небесно тяло, този на Куаоар се намира извън така наречената граница на Рош. Тя се отнася до разстоянието от всяко небесно тяло, притежаващо осезаемо гравитационно поле, в рамките на което приближаващ се обект ще бъде разкъсан. Космически материал в орбита извън границата на Рош, се очаква да се „сглоби“ в луна.
Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година
Сатурн има най-голямата система от пръстени в нашата Слънчева система. Другите големи газови планети - Юпитер, Уран и Нептун – също имат пръстени, макар и не толкова впечатляващи. Всички те се намират в границите на Рош.
Но как пръстенът на Куаоар може да не спазва това правило?
„Обмислихме някои възможни обяснения: например, че пръстенът е изграден от отломки от разрушителен удар на небесно тяло в Куаоар – тогава той би могъл да оцелее за известно време, но пък вероятността да го наблюдаваме точно в този момент е изключително малка“, казват астрономите.
Друга възможност е да се преразгледат теориите за струпването на ледени частици и да се допусне, че те не винаги се обединяват в по-големи тела толкова бързо, колкото в момента се предполага.
