От хилядолетия ядем праскови. Култивиран за първи път в Китай, този сладък, сочен и здравословен плод е един от най-популярните в света.
Освен като храна, прасковата е важна и в културно отношение. Мнозина вярват, че плодът символизира щастието и дълголетието. Прасковата е била обект на внимание и вдъхновение в книги, картини и дори филми. Така че, готови ли сте да хапнете парче от нейната история?
Ботаническото наименование на прасковата - Prunus persica - се отнася до широко разпространеното отглеждане на плода в Персия (днешен Иран). Генетичните изследвания обаче показват, че прасковата вероятно е култивирана в Китай, още 6000 г. пр.н.е. в провинция Джъндзян. Учените посочват, че мястото, където за първи път е започнало отглеждането и опитомяването на плода е долината на река Яндзъ.
Към 300 г. пр.н.е. гърците също се наслаждават на плодовете. По-късно римляните започват да отглеждат това сладко лакомство. Всъщност най-старите известни художествени изображения на плода са в два фрагмента от стенописи, датирани от I в. от н.е. в Херкулан, запазени след изригването на Везувий през 79 г. от н.е. Екземплярите се съхраняват в Националния археологически музей в Неапол.
Но от Испания прасковата е внесена в Америка от конкистадорите през 16 век.
През XVII в. прасковата, която вече е добре разпространена, се озовава в Англия и Франция, където е ценно и скъпо лакомство, достъпно само за кралските особи и благородниците.
Прасковите виреят при сух, континентален или умерен климат. Прасковеният цвят може да се използва като ядлива гарнитура, за да придаде цвят на сладки и солени ястия. Цветът се използва и като чисто етерично масло за масаж, грижа за лицето и в парфюмерията.
Днес Китай е най-големият производител на праскови и нектарини (сорт праскови). Обемът на производството през 2020/2021 г. е приблизително 15 млн. метрични тона. Италия е вторият по големина производител на праскови в света. Но, разбира се, тази европейска страна, известна с модата си, е намерила и други, по-стилни приложения на плодовете. Например рокли на италианския стилист Алесандро Консильо са направени с праскови и мармалад в декомпресирани пластмасови торбички.
Любопитен факт е, че на 16 юни 1982 г. президентът Роналд Рейгън обявява месец август за "Национален месец на прасковите". Указът е внесен в Службата за федералния регистър.
Според Книгата на рекордите на Гинес най-тежката праскова, отглеждана досега, е сорт Early Augustprince, отгледана в щата Джорджия, който при претеглянето си през 2018 г. е достигнал 816,46 грама.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Освен като храна, прасковата е важна и в културно отношение. Мнозина вярват, че плодът символизира щастието и дълголетието. Прасковата е била обект на внимание и вдъхновение в книги, картини и дори филми. Така че, готови ли сте да хапнете парче от нейната история?
Ботаническото наименование на прасковата - Prunus persica - се отнася до широко разпространеното отглеждане на плода в Персия (днешен Иран). Генетичните изследвания обаче показват, че прасковата вероятно е култивирана в Китай, още 6000 г. пр.н.е. в провинция Джъндзян. Учените посочват, че мястото, където за първи път е започнало отглеждането и опитомяването на плода е долината на река Яндзъ.
Към 300 г. пр.н.е. гърците също се наслаждават на плодовете. По-късно римляните започват да отглеждат това сладко лакомство. Всъщност най-старите известни художествени изображения на плода са в два фрагмента от стенописи, датирани от I в. от н.е. в Херкулан, запазени след изригването на Везувий през 79 г. от н.е. Екземплярите се съхраняват в Националния археологически музей в Неапол.
Но от Испания прасковата е внесена в Америка от конкистадорите през 16 век.
През XVII в. прасковата, която вече е добре разпространена, се озовава в Англия и Франция, където е ценно и скъпо лакомство, достъпно само за кралските особи и благородниците.
Прасковите виреят при сух, континентален или умерен климат. Прасковеният цвят може да се използва като ядлива гарнитура, за да придаде цвят на сладки и солени ястия. Цветът се използва и като чисто етерично масло за масаж, грижа за лицето и в парфюмерията.
Днес Китай е най-големият производител на праскови и нектарини (сорт праскови). Обемът на производството през 2020/2021 г. е приблизително 15 млн. метрични тона. Италия е вторият по големина производител на праскови в света. Но, разбира се, тази европейска страна, известна с модата си, е намерила и други, по-стилни приложения на плодовете. Например рокли на италианския стилист Алесандро Консильо са направени с праскови и мармалад в декомпресирани пластмасови торбички.
Любопитен факт е, че на 16 юни 1982 г. президентът Роналд Рейгън обявява месец август за "Национален месец на прасковите". Указът е внесен в Службата за федералния регистър.
Според Книгата на рекордите на Гинес най-тежката праскова, отглеждана досега, е сорт Early Augustprince, отгледана в щата Джорджия, който при претеглянето си през 2018 г. е достигнал 816,46 грама.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
