Когато ни е скучно, сме сънливи, защото мозъчна зона, свързана с мотивацията и удоволствието, командва също заспиването, сочат резултатите от изследване, цитирани от Лайф.
Ето и какво е общото между скуката и политиката
Учени от университетите в Цукуба, Япония, и Фудан, Китай, открили ролята на мозъчна зона, известна като прилежащо ядро, за заспиването. Отдавна е известно, че функционирането на клетките ѝ обезпечава усещането за удоволствие и играе роля за мотивацията. Ако не са налице удовлетворение и мотивация, прилежащото ядро се активира и изпраща сигнали в "центъра на съня" в мозъка.
Мъж съди работодателя си, разболял го от скука
Биолозите активирали неврони на прилежащото ядро посредством методи на оптогенетиката. За целта в невроните предварително били вкарани протеини, които реагират при облъчването им със светлина с определена дължина на вълната.
Лабораторни мишки заспали, след като във въпросните им мозъчни зони били активирани редица неврони. По регистрираната след оптогеничното въздействие електрическа активност на мозъците им състоянието им не се различавало от обичаен бавновълнов сън, който се наблюдава след заспиване.
Ако броенето на овце приспива, как пастирите си преброяват овцете?
И обратно, мотивиращите организма стимули отслабват активността на клетките на прилежащото ядро и желанието за сън.
Освен това молекулярно-биологичният анализ на клетките на прилежащото ядро показал, че на повърхността им са експресирани повече аденозин А2А рецептори. Аденозин се образува в резултат на вътреклетъчни реакции, свързани с разход на енергия.
Секс фантазии срещу скуката
Повишаването на концентрацията му свидетелства, че на организма е нужен отдих. Затова при активиране на аденозин А2А рецептори се усеща сънливост. Кофеинът блокира функционирането им и затова желанието за сън отслабва.
Оказва се, че активирането на прилежащото ядро при липса на приятни стимули и мотивация да се прави нещо води до отделяне на аденозин. Клетки с аденозин А2А рецептори на повърхността си го "усещат", изпращат сигнали в други, отговарящи за съня мозъчни зони и допринасят за заспиване.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.
Ето и какво е общото между скуката и политиката
Учени от университетите в Цукуба, Япония, и Фудан, Китай, открили ролята на мозъчна зона, известна като прилежащо ядро, за заспиването. Отдавна е известно, че функционирането на клетките ѝ обезпечава усещането за удоволствие и играе роля за мотивацията. Ако не са налице удовлетворение и мотивация, прилежащото ядро се активира и изпраща сигнали в "центъра на съня" в мозъка.
Мъж съди работодателя си, разболял го от скука
Биолозите активирали неврони на прилежащото ядро посредством методи на оптогенетиката. За целта в невроните предварително били вкарани протеини, които реагират при облъчването им със светлина с определена дължина на вълната.
Лабораторни мишки заспали, след като във въпросните им мозъчни зони били активирани редица неврони. По регистрираната след оптогеничното въздействие електрическа активност на мозъците им състоянието им не се различавало от обичаен бавновълнов сън, който се наблюдава след заспиване.
Ако броенето на овце приспива, как пастирите си преброяват овцете?
И обратно, мотивиращите организма стимули отслабват активността на клетките на прилежащото ядро и желанието за сън.
Освен това молекулярно-биологичният анализ на клетките на прилежащото ядро показал, че на повърхността им са експресирани повече аденозин А2А рецептори. Аденозин се образува в резултат на вътреклетъчни реакции, свързани с разход на енергия.
Секс фантазии срещу скуката
Повишаването на концентрацията му свидетелства, че на организма е нужен отдих. Затова при активиране на аденозин А2А рецептори се усеща сънливост. Кофеинът блокира функционирането им и затова желанието за сън отслабва.
Оказва се, че активирането на прилежащото ядро при липса на приятни стимули и мотивация да се прави нещо води до отделяне на аденозин. Клетки с аденозин А2А рецептори на повърхността си го "усещат", изпращат сигнали в други, отговарящи за съня мозъчни зони и допринасят за заспиване.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.
