Децата са изключително раними и промяната в семейството, появата на нов партньор може да е шок за тях. Те имат нужда от грижите и на двамата родители, нищо че единият от тях може да не е биологичният. Затова въпросът, дали детето ви харесва или не новия ви партньор, е особено важен за бъдещите семейни отношения. Това коментира психологът Александра Петрова в предаването " Кой говори":
Все повече родители се стремят да подготвят децата си за новия партньор в живота си. Много често в желанието си да запазят и новата си връзка и контакта с децата действат хаотично и самите те се чувстват разпънати, като на кръст. В различните възрасти детето реагира по-различен начин, когато разбере, че мама и татко имат нов човек до себе си. Най-малките, до три години, по-безболезнено приемат тази ситуация, особено ако новият партньор е склонен да се забавлява, да играе, да полага някаква грижа. Децата в тази възраст бързо изграждат привързаност и ситуацията минава само през срама. Но понякога страхът от отхвърляне, от раздяла, от изоставяне е много силен.
Детската логика работи по този начин, че щом веднъж мама може да се раздели с тате, независимо от причините, то може и с мен да се раздели. След като се появява нов човек, значи аз не съм достатъчен или достатъчна и него може да обича повече. Ситуацията е много деликатна, защото децата, които не са подготвени и изведнъж им се стоварват тези фактори в живота обикновено стават инатливи, имат гневливо поведение по отношение на родителя си, отхвърлят всякакви подаръци и положително отношение от новия партньор. За родителя е изключително тежко да може да балансира в тази ситуация и се стига до конфликти. Не бива да се финишира разговор за раздялата между майката и бащата. Защото в тази възраст децата имат още магическо мислене и смятат, че ако направят определени постъпки могат да спрат мама и тате. Тоест да се изясни ситуацията на раздялата между двамата родители, че тя е реална и детето не може да влиза в ролята на спасител. И също, че за него няма да се промени нито отношението с майката, нито с бащата. Важно е да се нарекат нещата с истинските имена.
Деликатен е въпросът и с другия родител, който също може да има партньор. Тогава много често децата, на принципа на огледалната реакция, имитират своя родител и приемат новия партньор, пак по силата на това, че аз трябва да харесвам другия партньор, за да не изгубя майка ми или баща ми. В тези моменти децата създават впечатление, че всичко върви прекрасно, но потискат емоциите си. Ако един родител е гледал сам детето си, изцяло му е отдавал цялото си свободно време и внимание, но в един момент се появява друг човек, тогава кризата е много по-тежка, защото детето няма други опори. Ако то има достатъчно опори - баби, дядовци, лели, други близки деца, с които играе, виждало е разширен тип семейства тогава ситуацията е много по-леко приета, по-бързо детето се адаптира, защото не се чувства ограбено и самотно в тези моменти.
Много сложни са ситуациите в тийнейджърската възраст, защото тийнейджърите буквално влизат в словесни битки, правят по-тежък бунт. И въпреки, че са големи и би трябвало да разбират идеята, че човек не може да остане сам, че всеки има нужда от партньор, те се бунтуват като малки деца. Родителите трябва да умеят да разговарят с младия човек, да го оставят да казва мнението си, какво не харесва и какво иска да се случва.
