Уред за почистване чрез изсмукване с въздушна струя на дребни отпадъци и прах - колко уж проста идея, и колко наистина практична. Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и патентована през 1901 г. от английския инженер Хюбърт Сесил Бут.
/ Gulliver/Getty Images
Именно за Хюбърт Бут ни напомня и световната търсачка Google днес - създателят на тази „добра приятелка на домакините”. Бут е роден в английския град Глочестър през 1871 г. Любопитен факт е, че още 41 години преди той да патентова прахосмукачка с бензинов двигател, вече бил измислен подобен уред друг изобретател - Даниел Хес.
Хес патентовал своето откритие, което всъщност било просто механично, ръчно управляемо, устройство. Прахосмукачката на Хес била снабдена с две четки, въртящи се около собствената си ос и две торби, създаващи въздушен поток, а събраната прах се утаявала в камера с вода. Устройството обаче било неудобно и не се разпространило масово.
През 1869 г. друг изобретател - Ив Макафи, получава патент за прахосмукачка с вентилатор и пръв започва серийно производство. И той обаче не съумява да завладее домакините с изобретението си. Така официално първият патент на прахосмукачка се счита, че е на британския инженер Хюбърт Бут. Именно негова е идеята за събирането на прах със специална машина. За първи път той демонстрира работния модел през 1901 г.
/ Gulliver/Getty Images
По онова време прахосмукачката на Бут била голяма машина, която прекарвал по улиците на Лондон с каруца, теглена от коне. „Пухтящият Били”, както сам нарекъл изобретението си инженерът, се задвижвала с въглища или бензин, тъй като електричество в домовете все още нямало.
Тромавият на вид, но пък истински революционен за времето си уред, не било възможно да се вкара в домовете на хората, затова килимите се изнасяли навън, където „уникалното устройство” вършело чудеса.
Само четири години по-късно (1905 г.) предприемчиви американци успели да вкарат прахосмукачката и в домовете на хората, като създали първообраза на съвременните устройства за чистене. Електрическата версия на апарата пък измислил през 1907 г. чистачът Мирей Спенглър. Той работел във фабриката на Уилям Хувър, който забелязал перспективите на идеята и изкупил патента за производство.
Както при повечето велики открития, изобретяването на прахосмукачката е... съвсем случайно. Хюбърт Бут попаднал на демонстрация на машина за почистване на вагони, разработена от жп работник. Машината обстрелвала килима със струи въздух под налягане, но те вдигали прахта без да я събират. Бут бил озадачен защо не се използва всмукване вместо духане, но създателят на уреда се троснал, че „това е невъзможно”.
Бут обаче не вижда тази невъзможност като пречка и още същата година на 30 август патентова откритието си, като нарича прахосмукачката „Пухтящия Били”. Машината има помпа, прикрепена към празен контейнер за събиране на сметта, а от другата страна тръба с филтър накрая, който задържа прахта в контейнера.
Предвкусвайки успеха, инженерът създава своя компания и започва да предлага уреда на пазара. Високата цена обаче прави по-атрактивно почистването по абонамент - 13 лири за година. Защото с появата на прахосмукачката се създава нов стандарт за чистота, а наемането й се превръща в символ на статута в обществото.
/ Gulliver/Getty Images
През 1902 г. при подготовката на сватбата на Едуард VII и кралица Александра изобретателят бил поканен да почисти килим в Уестминстърското абатство. Следващата му демонстрация е в Кралския монетен двор. Така в списъка на клиенти на компанията на Бут се нареждат не само много домове и магазини в богаташките квартали на Лондон, но и Камарата на общините, руският цар Николай II...
