1582 г. папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар. На 10 октомври с.г. нова календарна система е въведена официално, а малко след това е наречена на негово име - Григориански календар.
Първоначално папа Григорий XIII създал комисия, начело с професора по астрология Игнаций Данти. Те одобрили проекта на преподавателя по медицина в унивеситета на град Перуджа Луиджи Лилио, който се счита и за съставител на Григорианския календар. С него се заменя Юлианският календар, който за 400 години избързва с три дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат три дни.
На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була „Интер грависсимос”, според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г.- четвъртък, да се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март.
Григорианския календар не получава веднага разпространение. Появяват се проблеми със загубените дни още когато се приема разликата от 10 дни загубено време при приемане на календара през 16 в., които продължават чак до 20-те години на 20 в.
В България е въведен през 1916 г. съгласно Закона за въвеждане на Григорианския календар, обнародван на 21 март 1916 г. Съгласно закона след 31 март следва 14 април. Българската православна църква обаче продължава да използва Юлианския календар до 1968 г., когато заедно с Гръцката православна църква и Румънската православна църква възприемат Григорианския календар, без великденския празничен цикъл и твърдите датите на църковните празници.
Любопитен факт е, че понтификатът на Григорий XIII е кратък (13 години), но забележителен. Папата се проявява като твърд привърженик на идеята за издигане на интелектуалното ниво на църковните служители. Така той създава няколко църковни училища в Италия, както и висшия Римски Колегиум, който по-късно е наречен в негова чест Грегориански университет.
1607 г. за първи път е поставена операта „Орфей” на Клаудио Монтеверди. „Орфей” е опера в пет действия по либрето на Алесандро Стриджо. Сюжетът е базиран върху древногръцкия мит за Орфей, който се опитва да върне жена си Евридика от подземното царство на Хадес.
Монтеверди използва 15 цигулки, 2 виоли, 2 големи и 2 малки флейти, 2 обоя, 2 корнета, 4 тромпета, 5 тромбона, 2 клавесина, арфа 2 регала и 1 орган. За времето си тази опера е считана за пример за това, как трябва да се аранжира инструментала.
Написана е за ежегодния карнавал в Мантуа. Произведението е определяно като една от първите опери. За първи път е представена в Академията на Мантуа през февруари 1607, а 24 март - в Кралския театър на града. Съвременният дебют на операта е в Париж през 1904 г., когато е представена в концертна версия. През 1934 г. Оторино Респиги прави преработка на операта на Монтеверди, която е поставена със същото заглавие.
От 1613 г. той е назначен за ръководител на капелата в катедралата „Сан Марко” във Венеция, където работи до края на живота си (29 ноември 1643 г.). През трийсетте години, прекарани във Венеция, Монтеверди създава най-значителните си произведения, които със своя висок професионализъм, жизненост и завладяваща сила извоюват почетното място на своя автор в историята на италианската музикална култура.
Любопитен факт е, че Клаудио Монтеверди е автор на огромен брой църковни произведения, около 200 мадригала, канцонети и др. От деветнайсетте негови музикално-драматични произведения (опери, опери-интермедии и балети) до наши дни са достигнали само седем. А от осемте му опери - само три: „Орфей” (1607), „Завръщането на Одисей” (1641) и „Коронацията на Попея” (1642), както и един откъс от „Ариадна” - прочутата ария „Плачът на Ариадна”.
1711 г. се състои премиерата на операта „Риналдо” от Георг Фридрих Хендел в Лондон. Либретото е написано от Джакомо Роси.
Това е първата опера на италиански език, написана специално за лондонска сцена. Тя постига голям успех сред публиката въпреки отрицателните реакции на критиката, враждебно настроена към италианската мода в английските театри.
Сюжетът с любов, битки и изкупление във времето на Първия кръстоносен поход се основава на националната героична епопея „Освободеният Йерусалим” от Торкуато Тасо.
През 1712 г. Хендел се заселва за постоянно в Лондон и става дворцов композитор на Кралица Анна с годишна заплата от 200 лири.
Композициите на Хендел включват 42 опери, 29 оратории и повече от 120 кантати, трио и дуети (общо около 2000 арии), камерна музика, голям брой църковни произведения, оди и серенади и 16 концерта за орган. Най-известното му произведение, ораторията „Месия” с нейния хор „Алелуя”, е сред най-популярните произведения за хорална музика и днес се свири често около Коледа.
1938 г. в САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление - започва производството на найлонова четка за зъби.
Всъщност археологически разкопки доказват, че почистването на зъби е познато отпреди 6000 години. Открити са приспособления за почистване на зъби като клонки, пера, кости. През 1498 г. в Китай един предприемач откъсва свинска четина и я прикрепя към бамбукова дръжка, като така прави четка за зъби. Когато европейците възприемат тази четка за зъби те я оптимизират като вместо свинска четина използват по-меки косми - конски или пера.
Четката за зъби е модернизирана от англичанина Уйлам Адис през 1780 г. Той използва снопчета от свински косми, които залепя в предварително пробити отвори на костна дръжка. Така Уйлам Адис слага началото на първото масово производство на четки за зъби.
През 1857 г. американецът Уодсуърд получава първия патент за четка за зъби в Америка. Въпреки това до 1885 г. в САЩ няма масово производство на четки за зъби. До 1938 г. като компонент на четката за зъби се ползва само животинския косъм. Едва след 1938 г. когато „Дюпон” открива синтетичния найлон започват да се правят четки за зъби със синтетични влакна.
През 1939 г. в Швейцария се появява първата електрическа четка за зъби, първата такава, пусната на американския пазар - през 1960 г., а първата с въртеливост на движенията и за домашна употреба - през 1987 г.
1958 г. е създадена кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара. Радиостанцията излъчва 24 часа в денонощието национална и интернационална музика, новини и спортни събития.
Радиостанцията е създадена от Че Гевара - аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция, в района на Сиера Маестра. Нелегалната радиостанция има за цел да излъчва новини за кубинския народ и свързва различните поделения на партизаните, чийто брой започва да нараства постепенно.
Идеята най-вероятно е взета от ЦРУ, които по подобен начин използват радиостанция от Хондурас с която заглушават правителственото радио на Гватемала и разпространяват дезинформация и пропаганда, за да свалят правителството на Хакобо Арбенс Гусман.
Първото предаване е само 20 минути. Следващите ще започват със станалата запазена марка фраза: „Тук е радио Ребелде”. По време на кубинската революция радиото дава информация за последните битки, а също така излъчва и новини, музика и литература.
Днес Радио Ребелде има 44 FM предавателя, както и няколко такива на средни и един на къси вълни, покриващи 98% от територията на Куба.
1964 г. Касиус Клей, известен на света като... Мохамед Али, става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.
Излиза на ринга в мач за световната титла, където фаворит е неговият противник Сони Листън. При букмейкърите коефицентът е 7:1 в полза на противника му. Заради контузии Листън се отказва в 6-ия рунд и Клей е за първи път световен шампион.
През 1971 г. за пръв път в кариерата си, Али губи мач от Джо Фрейзър. Много хора вече го отписват като боксьор, но Али се завръща победоносно и печели още две световни титли. Така името му става безсмъртно. Досега нито един боксьор не е постигал неговите успехи.
Касиус Марселус Клей печели световната титла в най-престижната категория три пъти. Сред големите му постижения са също така първото място в шампионата на Северноамериканската федерация по бокс, както и златен олимпийски медал от игрите в Рим. Списанието „Sports Illustrated” го обяви за спортист на столетието, а в Холивуд той има собствена звезда на Алеята на славата.
Мохамед Али е роден на 17 януари 1942 г. в Луисвил, баща му рисувал билбордове, а майка му била домакиня. Към бокса го насочил местен полицай, Джо Мартин, след като видял колко буйно изразявало гнева си невръстното момче заради откраднатото му колело.Той завел малкия Касиус Клей при първия му треньор по бокс - Фред Стоунър, който остава с него през цялата му аматьорска кариера. В края на кариерата му като аматьор равносметката е 100 победи и 5 загуби.
1969 г. американският космически кораб „Маринър 6” е изстрелян към Марс. Всъщност като част от програма „Маринър” на НАСА, „Маринър 6” и „Маринър 7” извършват първата двойна мисия до Марс.
Целта на мисията е установяване на база за бъдещите изследвания на Марс, търсене на извънземен живот и да бъдат изпробвани технологичните постижения, които да проправят пътя към дългосрочни изследователски мисии далеч от Слънцето. Апаратите прелитат над екватора и над южните полярни региони на планетата, за да анализират атмосферата и повърхността й с помощта на направляеми сензори, които записват и препращат към Земята стотици снимки.
„Маринър 6” е изстрелян от стартов комплекс 36В на Кейп Кенеди, а „Маринър 7” (27 март 1969 г.) от стартов комплекс 36А. На 31 юли и 5 август 1969 г. двата апарата прелитат на 3400 км от планетата. На 29 юли 1969 г., седмица преди достигане на Марс, операторите от JPL загубват контакт с „Маринър 7”. Сигналът е възстановен с помощта на допълнителната антена малко след пристигането на „Маринър 6”. По-късно е установено, че батерия на борда на „Маринър 7” е експлодирала.
По случайност и двата апарата прелитат над региони с кратери и пропускат както големите северни вулкани, така и екваториалния гранд каньон открити по-късно. Сондите фотографират около 20% от повърхността. Изпратени са 198 снимки до Земята и е допълнена информацията от предната мисия на „Маринър 4”. Получена е ценна научна информация - изяснява се, че Марс няма особена прилика с Луната. Какъвто извод прибързано е направен след полета на „Маринър 4”.
В момента „Маринър 6” и „Маринър 7” са нефункциониращи и обикалят в хелиоцентрична орбита.
„Маринър” е програма за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий. С програмата са напрвени няколко неща за пръв път: за пръв път космически апарат лети ниско около планета, за пръв път апарат навлиза в орбита около друга планета, за пръв път е използвана гравитацията на друга планета за да се увеличи скоростта на апарата.
1981 г. Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
Любовният живот на принц Чарлз винаги е бил предмет на спекулации от страна на пресата, която често го свързва с много известни и аристократични жени, включително и със сестрата на принцеса Даяна - лейди Сара Спенсър. В началото на трийсетте си години, той е под сериозен натиск да се ожени. Юридически, единственото изискване към него е съпругата му да не е римокатоличка; предпочитанията са тя да е от англиканската църква. За да получи одобрение от семейството му и техните съветници, всяка потенциална съпруга е трябвало да има кралски или аристократичен произход, да бъде девствена, както и протестантка.
Чарлз познава Даяна от няколко години, но едва през лятото на 1980 г. тя събужда интереса му за първи път като потенциална годеница. Това става по време на един уикенд в провинцията, когато тя наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение.
След това двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема, но запазват в тайна няколко седмици. Годежът им е обявен официално на 24 февруари, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за 30 000 лири с 14 диаманта и сапфир.
Сватбата се състои на 29 юли 1981 г. Гледана е от рекорден брой хора по телевизията - 750 милиона. Любопитен факт е, че пред олтара Даяна случайно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип).
В края на 80-те години бракът между Даяна и Чарлз започва да се разпада. Принцът и принцесата на Уелс се разделят на 9 декември 1992 г. Разводът е финализиран на 28 август 1996 г.
1988 г. след представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.
Роден e на 12 октомври 1935 г. Баща му бил хлебар и певец любител. Самият Павароти пеел народни песни по сватби. След няколкогодишно обучение и кратка кариера на учител в началните класове, Павароти прави оперния си дебют на 29 април 1961 г. в Реджо Емилия на конкурс за млади оперни певци с изпълнение на ария от операта „Бохеми” на Джакомо Пучини. Забелязва го легендарната австралийска певица Джоан Съдърленд и го взима на турнета в Австралия, САЩ и Лондон с нея и съпруга й, диригента Ричард Бонидж.
През 1967 г. излиза на сцената на нюйоркската „Метрополитън опера”, с която свързва трайно съдбата си. През 1990 г. добива изключителна популярност с концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, където пее на една сцена заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Така започва поредицата „Тримата тенори”. Известен е и с концертите „Павароти и приятели” - с поп- и рок- изпълнители, сред които звезди като Лайза Минели, Селин Дион, Андреа Бочели, „Куин”, Боно, Ерик Клептън, Лу Рийд, Майкъл Болтън, Ерос Рамацоти. По
Последната му публична изява е при откриването на Зимните олимпийски игри в Торино през феврурари 2006 г. Умира на 71-годишна възраст на 6 септември 2007 г. след боледуване от рак на панкреаса.
2007 г. официално е открит стадионът на Ковънтри Сити „Рико Арена”. Съоръжението се намира в Ковънтри, Англия. Строежът му е започнат през 1999 г. и е завършен през 2005 г., а официално е открит на 24 февруари 2007 г., въпреки че дотогава Ковънтри Сити вече имат изигран сезон на него.
Има 32 609 седящи места, в конструкцията му сащо се включват и 6000 кв.м изложбена зала, хотел, заведения и казино. Прякорът на стадиона е Крепостта Рико.
В България:
1992 г. е създаден Национален парк Рила. Това е най-големият от трите национални парка на територията на България. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност.
Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров - Марица. Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход. На територията на парка се намира и най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала.
