1521 г. испанският конквистадор Ернан Кортес завладява Теночтитлан столицата на империята на ацтеките - днешния град Мексико. Така практически слага край на нейното съществуване.
Завоеванието е логичният завършен на похода на Кортес към сърцето на съвременно Мексико, започнал през април 1519 г. с едва 450 войници. Конкистадорите успяват да стреснат местните с огнестрелните си оръжия и да вбият клин между ацтеките и подчинените им племена, което неимоверно много улеснява действията им.
Кортес е изпратен в Мексико от губернатора на Куба Диего де Веласкес, до когото са достигнали слухове за неимоверните богатства на ацтекската империя. Техният владетел Монтесума се опитва да отблъсне инвазията със злато, което допълнително разпалва апетита на испанците.
Конкистадорът и неговите войници всъщност са в Теночтитлан от есента на 1519 г., но като гости на ацтеките, а от островите идват още близо 1000 войници като подкрепления. Отношенията се развалят сериозно на следващата година, когато по време на религиозен фестивал се стига до сблъсъци и в главния храм на Теночтитлан загиват между 8000 и 10 000 ацтеки. Същевременно Кортес взема Монтесума за заложник, а ацтеките въстават.
Кортес губи много войници и е принуден да напусне столицата. През пролетта на 1521 г. Кортес се връща и обсажда Теночтитлан с около 900 испански войници и близо 100 000, събрани от местните племена, врагове на ацтеките.
Отбраната на Теночтитлан се ръководи от младия Куаутемок, избран за върховен вожд на ацтеките след гибелта на Монтесума. Силите на испанците и техните съюзници непрекъснато нарастват, а силите на ацтеките намаляват. След като лодките са построени и доставени в езерото, столицата е обкръжено отвсякъде. Градът отчаяно се защитава повече от три месеца. Испанците разрушават градския водопровод, така че обсадените страдат не само от глад, но и от жажда.
През август 1521 г. испанците нахлуват в града и разрушават кладенците, от които жителите черпят вода след унищожаването на водопровода. Още няколко дни ацтеките отчаяно бранят отделни квартали на града, но скоро и тези огнища на съпротива са сломени и градът пода под контрола на завоевателите. Загива почти цялото мъжко население не само на Мексико, но и в околностите.
Кортес извежда от препълнения с мъртъвци град и разрешава на оцелелите да си отидат, но въпреки това в града остават много ранени, осакатени и слаби жители, които не могат да се движат и впоследствие умират.
Мексико е покорено. Победителите заграбват всички съкровища, събрани от ацтеките в градовете и заставя коренното население да работи в новоорганизираните испански имения. Част от населението е поробено, но и останалото свободно индианско население фактически стават роби на испанците. Стотици хиляди умират от изтощение, глад и заразни болести, пренесени от конкистадорите.
1624 г. кардинал Ришельо става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII. Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е френски духовник, посветен за епископ през 1607 г. Той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616 г. но Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622 г., а после и Първи министър на Луи XIII. Той остава на този пост до смъртта си през 1642 г.
Любопитен факт е, че кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа се води Тридесетгодишната война.
Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите - Австрия и Испания, а от друга - протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел - господство на Франция над Европа, той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство.
През 1635 г. Ришельо основава Френската академия. Сред военните операции ръководени лично от Ришельо е обсадата на Ла Рошел започнала на 10 септември 1627 г., която продължава 14 месеца.
1642 г. Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена „Сиртис Мейджър Планиша”. Нидерландският астроном и математик е създател на вълновата теория на светлината.
Още от юношеските си години Кристиан се движи в научни кръгове. Следва право и математика в университета в Лайден и в колежа в Бреда. Едва 22-годишен публикува труда си за определяне дължината на окръжност, елипса и хипербола. През 1654 г. издава съчинението „За определянето на дължината на окръжност”, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра й (изчисление на числото „пи”).
Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др., работи и върху теорията на вероятностите. Заедно с Робърт Хук установява постоянните точки на термометъра - точката на топене на леда и точката на кипене на водата.
През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа - той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ и отстранява хроматичната аберация. През 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението „Системата на Сатурн” (1659 г.), където е направено първото описание на мъглявина в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.
През 1656 г. той патентова първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане.
Любопитен факт е, че през 1680 г. ученият работи върху създаването на „планетна машина” (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. А в последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактата „Космотеорос”, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост.
1905 г. в Норвегия е проведен референдум за отделяне на кралството от унията с Швеция. Норвегия става независима държава.
Унията е сключена през 1814 г., съгласно Килския мирен договор (след поражението на Наполеон през 1814 г. Дания е принудена да подпише Килския мирен договор, предавайки Норвегия на кралство Швеция). Норвегия успява да създаде собствена конституция, основана върху американския и френския модел. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия, избирайки династията Бернадот като управляваща страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.
Растящото недоволство от съюза с Швеция през 19 в., заедно с национализма спомага за разтурянето на съюза.
Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става министър-председател на Норвегия през 1905 г. Според национален референдум хората предпочитат монархия пред република и норвежкото правителство предлага трона на датския принц Карл и парламента неофициално го избира за крал. Той взима името Хокон VII.
1907 г. в Ню Йорк започват да се движат първите таксита. От 60-те години на 20 в., най-напред пак в Ню Йорк, започва да се използва радиовръзка за повикване или контрол върху такситата
1913 г. Хари Брадли от лаборатория в Шефилд, Великобритания, изобретява неръждаема стомана. За постижението си той е награден през 1920 г. с медал от Института по желязото и стоманата.
Роден в Шефилд, Англия, през 1871 г. като син на огняр, Хари напуска училище на 12 години и започва работа в леярна. Там показва способности и бързо се издига от прост работник до сътрудник в лабораторията към завода.
През 1908 г. две от водещите компании за производство на стомана в Шефилд обединяват усилията и създават специална лаборатория за иновации, която е оглавена именно от Бриърли. В годините преди Първата световна война производителите и в Европа, и на Острова се опитват по всякакъв начин да подобрят качествата на стоманата и да намалят ерозията. Целта е да бъдат направени по-издръжливи оръдията.
Брадли залага в изследванията си на добавяне на различно количество въглерод и хром към желязото, което води до изобретяването на неръждаемата стомана. Крайният резултат е добавяне на точно 0,24% въглерод и 12,8% хром. Изобретателят умира през 1948 г.
1923 г. започва хиперинфлация в Германия. Германската хартиена марка, която е въведена през 1914 г., след като страната се отказва от златния стандарт, започва при обменен курс 4,2 към щатския долара в началото на Първата световна война и достига 1 млн. марки за долар до август 1923 г. До ноември един долар вече се обменя срещу 238 млн. марки.
Хиперинфлацията е един от най-големите проблеми на Ваймарската република през последните години от съществуването й. Месечната инфлация достига приблизително 29 500% през октомври 1923 г., а при дневна инфлация от около 20,9% цените се удвояват на всеки 3,7 дена.
Огромната инфлация принуждава правителството да направи реденоминация, премахвайки 12 нули от номиналната стойност на марката, което стабилизира валутата и Ваймарската република продължава да съществува до 1933 г.
1984 г. Денята започва да се отбелязва по цял свят като Ден на левичарите. Инициативата е на Международната конфедерация на леворъките във Великобритания. Проучвания показват, че всеки шести човек в света е левичар.
Известни леворъки политици и държавници през вековете са били Рамзес ІІ, Тиберий, Юлий Цезар, Карл Велики, Луи XVI, Наполеон Бонапарт, Бисмарк, Симон Боливар, Махатма Ганди, както и много британски крале и кралици - кралица Виктория. В областта на технологиите най-известен леворък е създателят на „Майкрософт” - Бил Гейтс. Леворъки са били също Аристотел, Ницше, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Никола Тесла, Сергей Рахманинов, Луис Карол, Ханс Кристиан Андерсен, Марк Твен, Исак Нютон и Алберт Айнщайн.
1998 г. в полет към станцията „Мир” се отправя експедиция. В състава на екипажа на космическия кораб „Съюз ТМ-28” влизат - командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.
„Мир” е първата дълговременно обитаема станция и първата от „второто поколение космически станции”, реализирана чрез редица свързани помежду си модули. Изстреляна e на 20 февруари 1986 г. Общо на станцията са работили 104 космонавти от 12 страни.
Любопитен факт е, че това е и първият си полет Генадий Падалка извършва като командир на кораба „Союз ТМ-28” от 13 август 1998 до 28 февруари 1999 г. Продължителността на полета е 198 денонощия 16 часа 31 минути 20 секунди.
Към края на 90-те на станцията започват да възникват множество проблеми с различни прибори и системи. Правителството на Русия взема решение да изведе от орбита и приводни станцията, позовавайки се на високите разходи за поддръжка. Някои смятат, че решението е взето под натиск от страна на правителството на САЩ в полза на Международната космическа станция. На 23 март 2001 г., след като е надхвърлила трикратно проектния си живот, станцията „Мир” е приводнена в южната част на Тихия океан до островите Фиджи.
В България:
1912 г. се повежда първият полет на български военен самолет над София. Симеон Петров става първият български пилот, който лети с аероплан българска собственост.
През 1912 г. след конкурс поручик Петров заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов са изпратени в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. Потеглят с влак на 9 април. По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и след изпит пред специална комисия на френския аероклуб на 25 юли 1912 г. получават своите бревети. Те се нареждат сред първите 1000 пилоти в света - техните бревети са съответно с номера 949, 950 и 951.
На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август Симеон Петров го изпробва във въздуха. Софиянци веднага тръгват на спонтанна манифестация.
