Ако искате да спите в хостел с австралийци, холандци и японци, да пиете кафе в бразилска закусвалня, да обядвате в невероятно вкусен корейски ресторант или пък на крак на опитате два хот дога от френски киоск и накрая да вечеряте в гръцка таверна - именно Торонто е един градовете за това. А да, в същото време през деня да се разминете с още около... стотина представители на най-различни раси, които са в този град първо, второ или най-много трето поколение.
Винаги ще харесвам канадския Ню Йорк именно поради тази причина. И винаги ще си задавам въпроса как е възможно? В един сравнително среден по размери северноамерикански град да съжителстват толкова много етноси и всичко това да води до невероятно висок стандарт и до едно от най-ниските нива на престъпност, регистрирани някъде. Социалната и имигрантска политика на северната държава са уникален феномен, които продължават да работят безотказно десетилетия наред.
Всеки новодошъл успява едновременно да запази спецификата на своя оригинален произход и да стане канадец. Подложени на незапомнени подигравки от страна на южните си съседи, канадците не се притесняват да изтъкват нещата, които дразнят жителите на САЩ заради своята утопичност. Високи доходи, перфектно и почти безплатно здравеопазване, най-добрата пенсионна система в света, качествено образование. Всичко на север от езерото Мичиган тик-така в един невъзможен за никоя друга нация по света ритъм. Всичко е подредено, точно, разграфено, осигурено.
И в същото време едва няколко часа са напълно достатъчни, за да попаднете в един приказен и цветен свят. Където индиецът се събужда, поздравява по стълбите съседа си от Аржентина, след това отива на работа в магазина на собственика от Сърбия, а през деня общува с още хора от всеки един континент.
