Как е правилното произношение на името на композитора Лудвиг Ван Бетовен или Бетховен?
Според българската традиция би трябвало да се казва Бетховен. Така фигурира и в енциклопедията на братя Данчови от 1936 година. В изданието на енциклопедията "Енциклопедия А-Я" на БАН от 1999 година обаче заглавието на статията за композитора е Бетовен, без "х", като е даден и другият вариант, за всеки случай. Опасяваме се, че истината е доста по-различна. И двата варианта са грешни.
Лудвиг е роден в Бон, тоест той е немски композитор, но Бетовен или Бетховен не е немско име, да не говорим за ван(van) - немската благородническа принадлежност е фон, не ван. Ван е фламандска. И как няма да е, като дядо му Лодевиг е от Мехелен, днешна Белгия и се мести в Бон, когато става на 20 години, заедно с фамилията си. Ето как и за немците е било изпитание, как да казват на този фламандец.
Името Бетховен се състои от две части "бет" и "ховен". Бет всъщност не е "бет", а е "биет" и означава леха, а хоф, ховен - двор, дворове, градини. Биетховен означава градини с лехи, Градинаров, все едно.
Във фламандския обаче събирането на "т" и "х" на едно място се произнася по-доста характерен начин. Нямаме фламандска кръв във вените си, така че простете ни, ако не успеем да го кажем точно както трябва, но е нещо от рода на Биертхофен. Хем "х" срещу "ф", хем "т"-то някак го замъглява.
Когато фламандецът Лодевиг ван Биертхофен идва в Бон, местните започват да се чудят що за фамилия е това. И първото нещо, което променят е ван, на фан, защото фау (v) на немски се чете не като "в" , а като "еф". Второто "в" на Биертхофен също става "ф". И така младият Лудвиг, който се ражда вече германец, е наричан Фан Беетхофен с "ф"-та и ясно изразено "т" и "х", понеже немците не ги сливат, пък потъмняват, пък да хъхрят. Не, "т"-то си е "т", " х"-то си е "х".
Ние у нас, когато трябва да преведем, вземаме немския вариант с отчетливо разделените "т" и "х" най-напред. Изхвърляме фламандското "биет" и става Бетховен с "в", защото и ван няма как да го префасонираме на фан.
В англоезичния свят "т"-то и "х"-то се сливат и става Беетовен, изобщо никакъв елемент от "х", което е по-близо до варианта, с който Беетовен е бил наричан във Виена.
Дори да постигнем съгласие за втората част "овен" ли е "ховен" ли е и колко хъхрено е "х"-то, за първата няма съмнение, че не е "беет", а е "биет". Но две "е"-та заедно се четат по различен начин на различните езици, а някъде се четат и като едно. Ето как Биетхофен става Беетовен, Бетовен, Бетховен, Бетхофен и така години наред самият Лудвиг чувал различни варианти на името си, а ние и до ден днешен се чудим кое ли е правилното.
Интересно би било да знаем как самият той се е представял. Но, уви, историята не пази неговия вариант. Така или иначе това съвсем няма да е първата известна личност, която би трябвало да се примири, макар и посмъртно, че не й казват правилно името. А дали го е дразнело приживе или не, кой знае? Сигурно до един етап, да, а после оглушал и му е било все тая.
А вие сте свободни да му казвате както решите. Важното е да го казвате с чувство.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
