Мозъкът е едновременно душата, умът, азът, способен да взаимодейства с външния свят, като същевременно подхранва съзнанието с поток от мисли, който позволява развитието на размисъл.
Но по свой начин той е и мускул, който се нуждае от стимулация, за да остане жизнен. Мозък, който вече не се използва, е мъртва звезда, годна само за изпълнение на задачите на ежедневието, без никога да се самооспорва. Той се превръща в самото отрицание на интелекта, в незаменим инструмент за продължаване на живота, като черен дроб или бъбрек, но лишен от всякаква способност да вмъква рефлективна и структурирана мисъл между себе си и сетивния свят, пише "Слейт".
Това, което изкуственият интелект ни предлага, или по-скоро ни налага, е просто изоставянето на ума като маркер на мислещ обект. Ако всичко произтича от изкуствения интелект, ако всички наши действия, от най-тривиалните до най-решителните, са продукт на мисъл, разработена от робот, ако подчиняваме всяко наше движение на одобрението на външен интелект, ние не само губим свободната си воля, но и се отказваме от претенцията си да останем мислещи същества.
Аргументът, изтъкван от поддръжниците на изкуствения интелект, е, че неговата намеса би позволила на всеки да освободи повече време. Това е безспорно вярно. Благодарение на използването му в безкраен брой области, от готвене до компютърни технологии и домашна автоматизация, ще спечелим ценни секунди. Но каква полза ще ни донесе цялото това време, ако мозъкът ни вече не е способен да положи и най-малкото интелектуално усилие?!
Ако четенето се превърне в упражнение извън нашите възможности, ако гледането на малко по-сложен филм ни обезкуражава с привидната си нечетливост, ако съзерцанието на картина ни потапя в дълбока скука, ако слушането на джаз или класическа музика вече не е достъпно за нашите сетива, ако философското разсъждение, чрез своята научна конструкция, ни остава чуждо, ако самият акт на мислене се превръща в невъзможно за постигане състояние, какво ще струва животът, ако не един вид вечно забавление, където прекарваме времето си, бидейки нищо повече от консуматори, гонещи най-новата новост?
В този случай животът би загубил всякакъв смисъл. Той би се превърнал в нещо като сомнамбулизъм, при който просто се носим по повърхността на нещата, аморфни индивиди, лишени от всякаква субстанция. Именно задаването на въпроси – търсенето на отговори на дадени проблеми – ни държи живи. Ако всичко се решава от машини, ако всеки наш въпрос вече не преминава през филтъра на мисълта, а се делегира на изкуствения интелект, ако мозъкът ни няма друга полза, освен да се нуждае от намесата на машина, за да реши всеки наш проблем, ние напускаме царството на мислещото човечество и навлизаме в нова ера, в която се превръщаме в всеотдайни помощници, хранещи машинен бог, който рано или късно ще ни погълне.
Без непременно да го осъзнаваме, като постепенно се лишаваме от когнитивните си способности, ние създаваме условия за собствената си гибел. Спечеленото време ще бъде загубено време, тъй като ще означава загуба на нашия интелект, единственият орган, способен да възприема света по начин, който е едновременно задаващ въпроси и съзерцателен. Ако Божието царство е обещано на глупаците или простодушните, тогава изкуственият интелект е пророчество, което ще позволи на всеки да постигне блаженство, без дори да чака бреговете на смъртта, той ще дойде при нас от люлката.
Всеки път, когато използваме изкуствен интелект, правим крачка назад. Стесняваме обхвата на изследване на мозъка си, атрофираме го. Вместо да го развиваме, ампутираме рефлективните му способности. Притъпяваме го. Откъсваме се от себе си. Тяло, което спира да се движи бавно, увяхва. Същото важи и за нашия ум. Много бързо той потъва в летаргия, от която няма да има шанс за почивка, толкова изтощен ще бъде от жизнеността и енергията си.
Остава един въпрос: наистина ли е толкова лошо? Дали един свят, населен с идиоти, би бил негоден за живот ? По принцип не. Възможно е дори човечеството да се възползва от това. Важно е обаче да се гарантира, че от тази маса от невежи хора не се появява никаква висша сила, човешка или изкуствена, способна да манипулира масите и да ги потопи в ужасите на безкрайна война.
Макар и по никакъв начин да не е гарантирано, това е почти сигурно. След като умът бъде премахнат, манипулацията може да се разпространява по желание. Тя ще действа без никакви проверки и баланси. Всъщност, не е ли точно това целта, която преследват нейните изобретатели, въпреки ярките им отричания? Унищожаването на интелигентността като прелюдия към необуздано царуване, това на шепа индивиди, контролиращи отсъстващите ни мисли.
