Прекаленото обмисляне е характерно за тревожния ум, който никога не спира да работи. Това състояние на съзнанието е много натоварващо психиката, защото ние всъщност никога не можем истински да се „изключим“ и да си починем както трябва.
Понякога единственият начин да намерим покой е да зададем правилните въпроси на своя „здрав разум“, пише Edna.bg.
Ако сте нервни и тревожни, знаете как негативните мисли могат да превземат целия ни ден. Опасенията за това, какво може да се случи, какво е трябвало да се случи и как някой ни възприема е нещо твърде голямо за справяне.
Не е достатъчно обаче да търсим помощ от лекарства и терапия - понякога трябва да погледнем навътре в себе си и преодолеем това изцеждащо безпокойство. Все пак ние самите би трябвало да се познаваме най-добре.
Един от начините да стане това е да си зададем няколко въпроса, за да се изправим лице в лице с истината и да стигнем до дъното на проблема, където се крият нашите страхове.
От какво се страхувам?
Безпокойството е страх, обикновен и прост. Така че: от какво те е страх? Какво е толкова страшно, че да те спира да правиш това, което знаеш, че трябва да правиш? Дали е отлагане? Наистина ли те е страх да завършиш задача, докато нещо ужасно се случва на заден план?
Този въпрос поставя страховете ни в лицето ни и ни принуждава да видим какво наистина ни тревожи. Помага да видим истината, скрита зад прекомерното обмисляне.
Да живеем върху неща, които още не са се случили или никога няма да се случат е просто смешно, ако трябва да бъдем честни. Дай си сметка от какво те е страх, погледни го и го остави настрана.
Това истински проблем ли е?
Вероятно ви е писнало от хора, които сравняват вашите проблеми с други, но в случая е уместно. Представете си истинските тревоги на древните хора – търсене на храна, строене на подслон, постоянна война с хищници и врагове. Това е доста съществено, нали?
Да погледнем сега собствените си опасения в модерните времена.
Не казваме, че нямаме проблеми, а само, че трябва да се запитаме доколко тези проблеми са истински. Сложете ги в перспектива на базата на това, което вече имате и това ще ви помогне да рамкирате точните въпроси и да елиминирате поне част от мисловното предъвкване на неща, които, да бъдем честни, не са особено важни.
Трябва ли да пусна нещо да си ходи?
Понякога премисляме толкова и се тревожим за разни неща, защото сме се провалили да пуснем нещо от нашето минало да си ходи. Дълбокото обмисляне на отминала травма или обстоятелства може да превземе огромна част от деня ни. Още преди да разберем какво се случва вече сме в лапите на безпокойството и формулираме планове как не допуснем обстоятелствата от миналото да се случат отново.
Това е нещо като да се придържаме към страха на базата на нещо нездравословно, от което не искаме да се откажем.
Погледнете добре какво е превзело ума ви. Вижте хубаво дали няма скелети или гнили корени на предишни преживявания, които живеят в ежедневните ви мисли. Огледайте ги добре и ги разкарайте – може би трябва да ги изгорите и да разпилеете праха им във ветровете на миналото. Ако си го представите, това може да ви помогне да се чувствате отново свободни.
Готов/а ли си?
Понякога премислянето идва от липсата на подготовка. Дори да смятате, че сте направили всичко преди презентация или среща, може нещо да липсва. От друга страна, можете да сте абсолютно подготвени, да няма нищо повече, което да можете да направите и пак да сте тревожни. В такъв случай погледнете назад към подготовката/фактите и си напомнете, че сте подготвени и сте достатъчно добри за изпълнението на задачата.
Задайте си този въпрос и бъдете честни. Само тогава ще видите истината и ще спрете демона на тревогите, който ви кара да се чувствате некомпетентни. Най-лошото от всичко е загубата на време, която безпокойството причинява.
Загубил/а ли си контрол?
Възможно ли е да сте загубили контрол върху мислите си като в заклинание? Възможно е, когато сте започнали да се безпокоите, да сте се увлекли в тревоги за съвсем други неща. В крайна сметка сте се озовали на напълно различно място от това, на което сте започнали.
Не, тревогите никога не са добро нещо и опасенията никога не трябва да получават шанс да тичат безразборно из главите ви, но когато попаднете в капана на безпокойството, обикновено е доста трудно да се успокоите.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Понякога единственият начин да намерим покой е да зададем правилните въпроси на своя „здрав разум“, пише Edna.bg.
Ако сте нервни и тревожни, знаете как негативните мисли могат да превземат целия ни ден. Опасенията за това, какво може да се случи, какво е трябвало да се случи и как някой ни възприема е нещо твърде голямо за справяне.
Не е достатъчно обаче да търсим помощ от лекарства и терапия - понякога трябва да погледнем навътре в себе си и преодолеем това изцеждащо безпокойство. Все пак ние самите би трябвало да се познаваме най-добре.
Един от начините да стане това е да си зададем няколко въпроса, за да се изправим лице в лице с истината и да стигнем до дъното на проблема, където се крият нашите страхове.
От какво се страхувам?
Безпокойството е страх, обикновен и прост. Така че: от какво те е страх? Какво е толкова страшно, че да те спира да правиш това, което знаеш, че трябва да правиш? Дали е отлагане? Наистина ли те е страх да завършиш задача, докато нещо ужасно се случва на заден план?
Този въпрос поставя страховете ни в лицето ни и ни принуждава да видим какво наистина ни тревожи. Помага да видим истината, скрита зад прекомерното обмисляне.
Да живеем върху неща, които още не са се случили или никога няма да се случат е просто смешно, ако трябва да бъдем честни. Дай си сметка от какво те е страх, погледни го и го остави настрана.
Това истински проблем ли е?
Вероятно ви е писнало от хора, които сравняват вашите проблеми с други, но в случая е уместно. Представете си истинските тревоги на древните хора – търсене на храна, строене на подслон, постоянна война с хищници и врагове. Това е доста съществено, нали?
Да погледнем сега собствените си опасения в модерните времена.
Не казваме, че нямаме проблеми, а само, че трябва да се запитаме доколко тези проблеми са истински. Сложете ги в перспектива на базата на това, което вече имате и това ще ви помогне да рамкирате точните въпроси и да елиминирате поне част от мисловното предъвкване на неща, които, да бъдем честни, не са особено важни.
Трябва ли да пусна нещо да си ходи?
Понякога премисляме толкова и се тревожим за разни неща, защото сме се провалили да пуснем нещо от нашето минало да си ходи. Дълбокото обмисляне на отминала травма или обстоятелства може да превземе огромна част от деня ни. Още преди да разберем какво се случва вече сме в лапите на безпокойството и формулираме планове как не допуснем обстоятелствата от миналото да се случат отново.
Това е нещо като да се придържаме към страха на базата на нещо нездравословно, от което не искаме да се откажем.
Погледнете добре какво е превзело ума ви. Вижте хубаво дали няма скелети или гнили корени на предишни преживявания, които живеят в ежедневните ви мисли. Огледайте ги добре и ги разкарайте – може би трябва да ги изгорите и да разпилеете праха им във ветровете на миналото. Ако си го представите, това може да ви помогне да се чувствате отново свободни.
Готов/а ли си?
Понякога премислянето идва от липсата на подготовка. Дори да смятате, че сте направили всичко преди презентация или среща, може нещо да липсва. От друга страна, можете да сте абсолютно подготвени, да няма нищо повече, което да можете да направите и пак да сте тревожни. В такъв случай погледнете назад към подготовката/фактите и си напомнете, че сте подготвени и сте достатъчно добри за изпълнението на задачата.
Задайте си този въпрос и бъдете честни. Само тогава ще видите истината и ще спрете демона на тревогите, който ви кара да се чувствате некомпетентни. Най-лошото от всичко е загубата на време, която безпокойството причинява.
Загубил/а ли си контрол?
Възможно ли е да сте загубили контрол върху мислите си като в заклинание? Възможно е, когато сте започнали да се безпокоите, да сте се увлекли в тревоги за съвсем други неща. В крайна сметка сте се озовали на напълно различно място от това, на което сте започнали.
Не, тревогите никога не са добро нещо и опасенията никога не трябва да получават шанс да тичат безразборно из главите ви, но когато попаднете в капана на безпокойството, обикновено е доста трудно да се успокоите.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
