Защо руските либерали загубиха
Защо руските либерали загубиха / БГНЕС

Няколко опита на обединението, известно като "Другата Русия", да организира протестни митинги в най-многолюдните градове на Русия, включително неотдавнашните провали в Москва и Санкт Петербург, разкриха една безспорна истина - тези, които наричат себе си либералната опозиция на Русия, не са нито компетентни, нито популярни.

Най-значителната им проява през лятото събра едва 5000 участници. Оттогава насам броят им се сви до неколкостотин, като полицаите и чуждестранните журналисти обикновено бяха повече от демонстрантите.

Защо самопровъзгласилите се руски "либерали" се представиха толкова слабо в привличането на обществена подкрепа?

Вярно, че процъфтяващата руска икономика затрудни аргументите им за необходимостта да се отстрани Владимир Путин. И все пак с потенциална подкрепа от близо 40%, с прочути културни и политически дейци в редиците си и със сериозна финансова подкрепа от бизнес елита направо е изумително колко зле се представиха либералите на последните избори.

Част от причините се крият във взетото по-рано решение да се формират съюзи, които сериозно опетниха репутацията на много от водещите политически фигури сред руските либерали.

В зле разчетен опит да спечелят по-голяма публичност, няколко умерени политици, между които Владимир Рижков, Ирина Какамада, Григорий Явлински, Михаил Касянов и Борис Немцов, приеха в редиците си две крайно противоречиви фигури: предприемача/шампион по шах Гари Каспаров, който като дългогодишен член на консултативния съвет на американския Център за политика в областта на сигурността поддържа дълготрайни връзки с множество гръмогласни антируски настроени американски неоконсерватори, и Едуард Лимонов, лидер на етнонационалистическата Националболшевишка партия (НБП).

Лимонов, който призовава за прилагане на "сръбска тактика", за да се върнат територии от бившия Съветски съюз с многобройно руско население, е много повече от "случаен съюзник" на либералите, за какъвто го обяви "Вашингтон пост". Той осъществи контакт с групата, която роди "Другата Русия" скоро след създаването й през март 2004г. и предложи на комитета да се възползва от опита и уменията на неговите "бойци", умения, включващи размахването на фалшива граната с цел да се превземе църквата "Св. Петър" в Рига, Латвия, деяние, заради което няколко членове на НБП в момента лежат в затвора. Самият Лимонов също беше обвинен в незаконно закупуване на оръжия през април 2001 г. и излежа двегодишна присъда.

Докато някои бивши съюзници, между които Явлински и Касянов след този случай прекратиха сътрудничеството си с Другата Русия, други като Каспаров и Немцов продължават да оправдават съюза като необходим, за да се неутрализира контролът на Кремъл над медиите.

Трудно е да се повярва обаче, че са много хората, които нямат представа за исканията на тази опозицията. Над една четвърт от населението има редовен достъп до интернет, който в Русия все още е напълно нецензуриран. Тринадесет процента сочат световната мрежа като основен източник на информация, процентите са двойни в Москва и Санкт Петербург.

Дори преди да започне избирателният сезон, изследвания на медиите показаха, че през 2005 г. от всички споменавания на политически партии по седемте основни телевизионни канала 23,8% се отнасят за двете водещи либерални движения - Съюза на десните сили и Яблоко. През 2006г. те спадат до 14 процента.

Твърде малко? Вероятно да, но въпреки това повече от общия процент на гласове, които всяка от двете партии някога е получавала. Тази класация не взема под внимание факта, че през последния месец всяка от единайсетте партии, участвали в изборите за Дума, е получила най-малко три часа присъствие в най-гледаното време на националния ефир.

Докато Каспаров твърди, че ако не беше държавната цензура, руският народ щеше да се стече пред урните с неговата бюлетина в ръка, Явлински навярно е по-близо до истината, заявявайки пред репортер, че неговата партия е известна на 97 процента от избирателите.

Както изглежда, проблемът не е в това, че посланието на опозицията не можа да достигне до руските гласоподаватели, нито в самото съдържание на посланието. Проблемът е в неговите носители, които успяха да отчуждят естествения си електорат – разрастващата се руска средна класа.

Какво бихте направили вие, ако бяхте изправени пред следния избор?

От едната страна е политическо движение, което обединява бивш шампион по шах, чието семейство живее отвъд океана, бивш премиер, станал известен с прякора "Миша двата процента", защото взимаше подкупи от частни фирми срещу ангажимент да им осигури заеми, обезпечени от правителството, както и бивш пънк-рокер, наскоро освободен от затвора, който се кълне, че ще възстанови руската империя, без да подбира средства.

От другата страна е партията на Владимир Путин, която обещава да продължи своята политика, довела до нарастване на средната работна заплата от 81 до 550 долара на месец, което от своя страна увеличи драматично вътрешния паричен оборот и намали броя на живеещите под прага на бедността от 27 до 15 процента.

Някои руски либерали, изглежда, просто не са наясно доколко се е променила Русия. Явлински, например, неотдавна подхвърли, че почти не чете новините ("имам си помощници, които се занимават с това"), както и че не е гледал руска телевизия от четири или пет години.

Към това се прибавя и резултатът от явното презрение, с което опозицията се отнася към самите избиратели, чиято подкрепа се опитва да привлече. Борис Березовски, който твърди, че финансира опозицията от изгнание в Лондон, дава следния коментар: "Проблемът е в това, че векове наред руските власти насилват народа и го превръщат в добитък." Този овчи образ на руския електорат е любим на либералния елит на страната. Неговите представители, изглежда, са стигнали до циничния извод, че въобще не е необходимо политиката да търси одобрението на хората и че всичко се свежда до замяната на лошия пастир с добър пастир. "Какво значение има как ще гласуват хората и дали изобщо ще гласуват, при положение че Другата Русия не възнамерява да приеме каквито и да било резултати за легитимни?", коментира Лимонов на последното събрание в Москва преди изборите.

Има ли въобще нещо странно в това, че според повечето руснаци опозицията просто иска да им отнеме просперитетета, за постигането на който са се трудили толкова усилено?

Има ли нещо учудващо във факта, че безкритичните ласкателства на западните медии към опозицията и в частност към Другата Русия, се възприемат от руснаците със силно подозрение?

Далеч от признак за отстъпление от демокрацията, отхвърлянето на сегашната опозиция от руския електорат може би е знак за развитието на страната към по-зряла демокрация.

Николай Н. Петро преподава международна политика в Университета на Роуд айланд. Работил е като специален сътрудник за политиката съм Съветския съюз към Държавния департамент на САЩ през мандата на Джордж Буш-старши. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар