Инцидентът с жестоко нападнатата Виктория Христова в столицата отново потвърди правилото, че промените за разрешаването на даден проблем у нас се случват след достигане на критична точка.
Почти три дни след кървавата случка, която завинаги промени живота на 20-годишната студентка по политология, настроенията са силно противоречиви. От една страна националистическите организации и партии призоваваха за радикално справяне с проблема, от друга - правителството в лицето на самия премиер апелира за разграничаване от расизма и ксенофобията. На фона на това инцидентът провокира държавата за първи път да представи публично кризисен план за справяне с бежанската криза.
Два дни след нападението на Виктория, след масови проверки и задържания, мястото, където се случи инцидентът, изглежда значително по-спокойно. Не се забелязват големите групи хора от различни националности.
Живеещите и работещите в района обаче все още се страхуват. „Миналата седмица нямаше такива проверки, нямаше ги и патрулките. Сега колко има - две. Заради инцидента е, определено. Мен не ме е страх от района, мен ме е страх от тях. Притеснително е, всеки би се притеснил. Вижте как вървят хората и се оглеждат. Те са гладни, то може да се случи и от българин. Ние сме достатъчно бедни вече. Даже като се качат в трамвая са без уважение. Трябваше да стане нещо, за да дойде полицията да пази продавачките,... този човек, който я е нападнал, той не е бежанец, има документ. Това означава, че той е излязъл свободно от лагера. Слаба е организацията на полицията”, споделят уплашени хората пред Дарик.
На въпроса как биха били по-спокойни хората не крият: „Да има нонстоп полиция. И да им дадат документите и да се махат от тази държава. Този, който го е направил много добре е мислил какво прави. Две семейства бежанци от война, идват поне сигурно 40 човека, който са криминален контингент. Има други хора, които се прибутват при тях. Те са дошли, много са стабилни, даже започват да учат и български. Това го е имало преди те да дойдат, ще го има и след като си тръгнат, това е по-скоро личностна характеристика, отколкото национална черта”.
Ръководителката на ансамбъл „Гоце Делчев”, в който Виктория танцува, Маргарита Недкова, разказа пред Дарик, че 20-годишното момиче е истински патриот. Знае три езика и, въпреки че е приета да учи право в чужбина, избира да остане в България.
„Тя е член на ансамбъла „Гоце Делчев, но на нито една партия, на 20 години, предпочете да учи в България. Макар че нейната любима специалност беше „Право”, беше приета в чужбина „Международно право” в един престижен университет, какъвто е Дижонския. Но тя предпочете да остане в България. Знае три езика, завърши Френската гимназия. Един българин с ценности, които вече дори във възрастните хора ги няма. В следващия момент четем някакви пошлотии в пресата, грозни неща. Затова, че ние искаме да защитим тези млади хора като нея, за да останат в България”, разказа тя.
„Колко трябва да е недостоен този журналист, който да пусне Волен Сидеров, при положение, че нямаше журналист, на който ние да не обясним кои сме и за какво се борим, каква е нашата казуса. И в следващия момент виждаме митингите на Волен Сидеров, изказванията на Сидеров, а той не познава Виктория. И в следващия момент излизат някакви простаци, които вече имат политическа насоченост. Ние сме толкова далече от политиката, ние искаме като граждани да се защитим, тъй като политиците явно не могат да ни защитят”, коментира още Недкова.
В статията, която разгневи семейството на момичето, пишело, че тя била любовница на някой, лаконична беше по темата директорката на ансамбъла. „Такива пошлотии, които на фона на целия проблем, за който ние искаме да се шуми… Явно целта е да се обезличи това. Проблемът е огромен и явно те трябва да обезличат някои хора този проблем, защото в момента те не могат да се справят със ситуацията. А като се отвлече вниманието на хората в такива неща, то ще олекне и никой няма да обръща внимание вече на проблема”, посочи тя.
Майката и бащата вече отказват всякакъв контакт с медиите. „Да, вече отказват. Дори да опровергаят, каза Недкова.
По думите на Маргарита реакцията на държавата е закъсняла и оправданията с Европейския съюз са в резултат на собствената ни невъзможност да се справим с кризата. За закъснялата реакция призна и самият вътрешният министър Цветлин Йовчев. Той призна и личния си страх от задълбочаване на кризата.
„Смятам, че ситуацията е такава - някой е дошъл в моята къща и ми пренарежда гардероба както той сметне за добре. Не ми дава възможност да го наредя както аз искам, защото имало Европейски съюз. Не е нормално това някой да казва как да си подредиш къщата, защото Европейския съюз не го позволява. Според мен това е някакво оправдание на политиците, защото не могат да се справят с този проблем. Когато е трябвало, не са затворили границите. Когато е трябвало не са взели мерки тези хора да не се разхождат така по улиците. Сега постфактум те няма какво да направят и как да се справят. Трябва да се обяви полицейски час и извънредно положение, да арестуваш 50 нередовни, без всякакви документи, имигранти. А повече от половин година да не арестуваш никого. Реакцията е много закъсняла”, заяви още Маргарита Недкова.
Ангел Бешков е член организацията „Национална съпротива”, която беше част от шествието в подкрепа на Виктория , което се проведе в неделя. По думите му инцидентът е резултат от абдикацията на българската държава от грижите за собственото си население и от неправилната политика по отношение на нелегалните имигранти и бежанците.
„Проблемът е, че държавата бяга от основната си функция - да се грижи за благополучието и благосъстоянието на българския граждани. След като държавата не може да осигури средства за здравеопазването на коренното население, да се осигури демографското развитие на българската нация, не виждам защо българската държава трябва да се грижи за хора, които са чужди на българите. 1300 години българите са воювали, за да са тук на тази територия. Подобни престъпления са се случвали и, за съжаление, винаги ще се случват. Това, че в случая е алжирец, показва, че тези хора, които идват, част от тях не са добронамерени. Ние имаме такива престъпления, извършвани от българи, нужно ли е да прибавяме и криминогенни елементи от други държави тук. Ако това може да се избегне, защо да го правим”, коментира Бешков.
„За открит фашизъм, ксенофобия, гражданска война, говорят хора, които имат изгода този проблем да се гледа едностранно. Идват показват по телевизията болни деца и майки, което е много тъжно. Българите също сме били бежанци в голяма част, тъй като гърци, турци, сърби, румънци са ни клали и се е наложило да бягаме. Но не може да се говори за открит фашизъм. Не е открит фашизъм, когато циганите по селата убиват и изнасилват, някой да каже стоп на това. Това трябва да се спре. Единственият начин е държавата да влезе в своите функции като институция, защитаваща коренното българско население. Друг начин няма”, категоричен е той.
Според Ангел случаят с наръганата Виктория ще се коментира твърде кратко и като всички подобни инциденти ще бъде забравен бързо и от политиците, и от обществото.
„Като стане някакъв инцидент, отчита се някаква дейност, след това нещата тръгват постарому. От главата идват проблемите, всичко е сбъркано. Никой не си върши работата. Ние допуснахме да се стоварят толкова бежанци тук и като държава нямаме твърда позиция за това. Първото нещо е да се регистрират всички чужденци, имигранти, бежанци и да се водят на отчет в полицията. Да се ограничи придвижването им и тези хора да бъдат под контрол. Явно в момента не се знае точната бройка на бежанците, не се знае кой и за какво идва. След това трябва да се вземат мерки такива хора да не стъпват на наша територия. Ние нямаме нужда от тях, ние не можем да се грижим за тях. Ние не можем да се грижим за нашите пенсионери и за нашите раковоболни”, обясни още Бешков.
Над 7800 са нелегалните имигранти на територията на България към днешна дата. Над 3500 от тях живеят извън бежанските центрове. Именно такъв е и нападателят на Виктория Салахедин бин Аладин, който все още е на свобода. Братът 20-годишната студентка разказа пред Дарик, че сестра му вече е по-добре, разхожда се и се възстановява от преживяното.
