Замисляли ли сте се някога колко е трудно за човек с психични проблеми да си намери работа?!? Едва ли има работодател, който с охота би взел служител с подобно заболяване - напротив, масовата практика в България доказва, че тези хора прикриват болестта си, за да бъдат наети и почти винаги са обречени да бъдат уволнени в момента, в който шефът им научи, че имат психични проблеми.
Група ентусиасти, водени от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията - София", се опитват да обърнат тази нагласа. Преди две години с подкрепата на холандското посолство у нас те създават социално предприятие - пералня „Зелена", в която постепенно обучават и наемат на работа 10 души с психични болести. Обучение, което не е лесно, но пък прави тези хора щастливи. Защото са се научили не само да перат и гладят, но да имат изобщо трудови навици.
„Зелената къща" - както наричат стопаните й сградата на „Комплекса за психично-здравни услуги в общността" в район „Слатина", наистина изглежда приветливо. Несравнимо с руината, която е била години наред. Йорданка Ваказова, която е домакин на комплекса не е психолог, а е икономист, но е посветила 30 години от живота си да ръководи производство, създадено специално за заетост на хора с психично заболяване. Разказва ни за тези, които живеят постоянно в защитеното жилище - идват най-вече от домове за хора с психични проблеми, но „Зелената къща" днес е техния дом, в който се оправят сами - готвят си, пазаруват, грижат се за чистотата. Даже по време на земетресението на 22 май са реагирали абсолютно адекватно, нищо че са били сами както всяка вечер. Отделно в дневния център на ден минават около 25 души, които получават социални умения от специалисти.
Историята на „Зелената къща"
„Сградата е общинска, дадена ни е за 10 години за ползване безвъзмездно, като си плащаме данъка, за да бъде използвана като дневен център и защитено жилище за хора с тежки психични разстройства. Изгради се - беше една руина, защото 15 години не беше ползвана от никого", разказва домакинът на центъра.
Идеята за пералнята идва като продължение на проекта, а целта е хората с психични заболявания да придобият трудови умения, да работят. Началото не е лесно, макар и холандското посолство да осигурява финансовата помощ.
„Горда съм да кажа, че сме спазени всички държавни процедури - пералнята не се таксува като нещо, което по милост ни е дадено, напротив", казва Йорданка Ваказова.
Първи им подават ръка от дома в Подгумер
Всичко започва бавно през 2009 г. Първи им подават ръка от Дома за възрастни хора с умствена изостаналост в село Подгумер, като им дават прането си. „Работниците" в пералнята - главно хора с психични разстройства от дневния център и защитеното жилище, започват да се ентусиазират и постепенно социалното предприятие се превръща в защитено работно място.
Изискването към прането от нейна страна е било много високо - като за всеки клиент. „Научих ги, като много изисквах от тях", казва домакинът на центъра. И допълва, че пералнята не цели печалба, а интеграцията на тези хора.
Хората с психична болест са най-лоялните работници
Че хората с психични заболявания са едни от най-добрите служители ни уверява и директорът на Глобална инициатива в психиатрията - София" Валентина Христакева. „Трябва да ви кажа, че това са най-лоялните работници, които човек може да има, защото те инвестират страшно много да се научат и за тях загубата на работа е много по-голяма, отколкото на всеки друг човек", казва тя.
По думите й работата не им дава само заплата, която също е важна заради ниската им пенсия, но основното е възможността да придобият трудови навици и да се справят със социалната изолация. „До момента нямаме човек, който докато е бил на работа, да е преживял психиатрична криза", допълва Христакева.
Поръчките бързо растат, увеличава се и персоналът
Ентусиазмът и броят на работещите расте паралелно с броя на поръчките, които пералня „Зелена" получава. Първо са били четири човека, които са работили на две смени - на четири часа, защото се уморяват. „От тях се изисква работата да бъде извършена качествено, те се напрягат - зная, че не могат да са като мен и трябва да ги щадя, но ако ги щадя те се отпускат", разказва още Йорданка Ваказова. Така ги научава да разделят прането, да правят дезинфекция и всичко, което се изисква от РИОКОЗ.
Заради ниската цена и доброто качество поемат прането на много от социалните институции в столицата, сред които военно-инвалидния дом в Банкя. Взели са и поръчките на Кризисния център в кв. „Захарна фабрика". „Знаете там нощуваха клошари, като след това ни носеха дрехите с дрешни въшки и краста. Хората тук се научиха да не се страхува от това и се справихме с проблема чудесно", гордо разказва домакинът.
Губят обществена поръчка и се връщат в началото
Работата върви чудесно до преди два-три месеца, когато общината решава да даде прането на тези институции - предимно социални домове, на обществена поръчка. Въпреки че пералнята, тъкмо защото не цели печалба, дава едни от най-ниските цени на пазара, тя губи конкурса. Йорданка Ваказова не вини никого, но има усещането, че тръгват от началото.
„Оказа се, че има хора, които работят с цени по-ниски от нас и ги загубихме, просто ги загубихме тези поръчки", разказва тя. Спечелили са друг, по-малък търг - в Софийския университет, но поръчките оттам няма да могат да покрият това, което са покривали социалните домове като обем работа. „Ние сме прали по 2 тона на месец - това е страшно много пране. Сега се връщам във времето на 2009 г., когато прохождахме", допълни Ваказова.
Шефката на фондация „Глобална инициатива в психиатрията" признава, че е трудно на подобно предприятие като пералнята да оцелее. „Понеже то е социално предприятие - 99 процента от хората, заети там, са хора с психично заболяване. Това прави предприятието малко уязвимо от гледна точка на това, че колкото и да бъдат обучавани, те все пак имат някакво боледуване и трябва да поддържаме по голям брой служители, които да поемат смяната на колегите си", казва Валентина Христакева.
Целеви поръчки към тях биха нарушили конкуренцията
Питам Валентина не трябва ли държавата и бизнеса целево даже да насочват поръчки към подобни социални предприятия. „И да, и не - защото от една страна, ако нашето предприятие бива лансирано чрез поръчки, това би застрашило лоялната конкуренция. Няма да е удачно, ако ние печелим поръчки само защото сме социално предприятие", казва тя. Но все пак добавя, че в другите държави има различни форми за подкрепа на такива предприятия - или чрез намаляване на социални плащания на работниците или чрез някаква субсидия.
Към момента няма закон, предлагащ преференции за работодатели, които наемат хора с психични увреждания или въвеждащ задължителни квоти за наличие на такива лица в персонала. Изключение са редките случаи, когато се обявяват програми за наемане на хора с увреждания от бюрата по труда. Няма дори законова дефиниция на термина социално предприятие.
Нужна е законова дефиниция на „социалното предприемачество"
Няма такава юридическа дефиниция - в България това се случва най-често като някаква стопанска дейност на неправителствените организации, обяснява Валентина Христакева. Тя се надява НПО-тата в този сектор да се обединят и да лобират за юридическа обоснованост на понятието „социално предприемачество" в България - що е то и по какъв начин държавата го определя и се отнася към него.
Валентина Христакева обясни, че има два типа хора с психични увреждания - първите, които най-често крият за болестта си и ходят със страх на работа, за да не бъдат разкрити и другите - чийто проблем е хроничен и които са крайно изключени не само от достъп до работа, но от обществото.
Хората с работа, масово крият болестта си, за да не ги уволнят
„Обикновено тези, които имат работа, работят в страх някой да не научи за тяхното страдание и със страх какво ще случи утре, когато няма да могат да се върнат на работа след кризата", разказва тя и признава, че случаите на уволнения на такива хора от работа са много чести. По думите й много малко са работодателите, които биха наели човек с психична болест и го правят, когато не знаят.
„Има такива изследвания - когато работодателят не знае, че човек има психична помощ, той е по-склонен да го наеме и по-дълго го задържа на работа. А когато той знае, шансът да го наеме е нулев, а ако разбере - шансът да го уволни от работа е почти 100 процента", допълва директорът на фондация „Глобална инициатива в психиатрията - София".
Макар да са притеснени от липсата на клиенти екипът на пералня „Зелена" са оптимисти - разчитат и на индивидуалните клиенти. „Проблемът е, че нямаме тази заетост - не мога да кажа на 10 човека, че от утре започваме да работим както работихме преди. Викам по един-двама човека за по два-три часа на ден, което е нищо", казва Йорданка Ваказова.
Те са отговорни, защото знаят, че това е техният хляб
„На бизнеса бих казала, че нашите цени са може би най-ниските на пазара, защото нашата цел не е формиране на печалба. Те ще получат едно прекрасно обслужване и човекът, който ще ги обслужи, ще бъде безкрайно благодарен за това, че той може да работи днес там", заявява Валентина Христакева. В никакъв случай това не е подаяние, клиентите получават прекрасна услуга, допълва тя и уточнява, че пералнята има и стандартизация по ISO.
Домакинът на центъра подчерта, че някой е чул за пералнята и за това, че там работят хора с тежки увреждания, това не означава, че те са по-ниско качество работници. „Те са върхът - искам да ви кажа, че те са страшно отговорни, защото знаят, че това е техният хляб", казва развълнувано Йорданка Ваказова.
„Хората са наистина щастливи в „Зелената къща" - хубаво ни е тук и ако има съпричастни хора, наистина ще бъде чудесно!" - казва на изпроводят жената, която зарежда с енергия обитателите и посетителите на центъра. Убедена, че всеки, който потърси услугите им, оказва щедра подкрепа - не помощ и подаяние, а съпричастност и възможност за психично болните.
