След като Русия бе демонстративно изключена от Г-8, групата заседава сега в намален състав - без руския президент Владимир Путин. Въпреки това обаче всичко се върти около него.
Вместо в някой елегантен замък, в някой идиличен хотел или пък - както беше планирано, в руския черноморски курорт Сочи, държавните и правителствени ръководители на седемте водещи индустриални нации провеждат срещата си в безличната сграда на Съвета на Европа в Брюксел. Несекващият дъжд и шумът от строителните площадки подсилват мрачната атмосфера. Да, мястото на срещата е всичко друго, но не и красиво. Затова пък Брюксел има богат опит в провеждането на подобни форуми. На всеки няколко седмици тук пристигат черните лимузини на държавните и правителствени ръководители, без да е необходимо цялата инфраструктура да бъде прекроявана. Затова беше повече от ясно, че след като лидерите от Г-7 отказаха да отидат в Сочи - в знак на протест срещу политиката на Русия спрямо Украйна, новото място на срещата им можеше да е само Брюксел.
Нови санкции?
Заради анексията на полуостров Крим Русия бе (временно) изключена от групата Г-8. Или както се изрази председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой - това е "политическата цена", която Москва трябва да плати. В същото време е пределно ясно, че Русия трябва да се върне в елитния клуб - и то колкото е възможно по-скоро. Само че нито Херман ван Ромпой, нито председателят на ЕК Жозе Барозу пожелаха да отговорят еднозначно на въпроса на един журналист, който попита дали Русия ще трябва да се откаже от Крим, за да бъде върната в кръга на водещите индустриални нации. Вместо да отговори на това конкретно запитване, Херман ван Ромпой призова Русия да си сътрудничи с новоизбрания украински президент и да се включи в усилията за деескалация на напрежението.
Барозу заяви на свой ред, че ЕС трябва да продължи да оказва натиск спрямо Русия. Казвайки това, той де факто загатна, че ако Русия не допринесе за деескалация на конфликта, ЕС ще засили санкциите. Въпросът е как Г-7 ще дефинира казаното от Барозу. Всички в групата са единодушни, че при евентуално нахлуване на Русия в Източна Украйна червената линия ще е окончателно прекрачена. Но какво да се прави, ако тази линия не бъде прекрачена? Да бъдат ли наложени обхватни икономически санкции, които ще засегнат най-вече руските газови и петролни доставки? По този въпрос Г-7 не заема единна позиция - поради простата причина, че тази мярка би имала различни последствия за отделните страни. Докато за една Германия например подобно развитие би било свързано със сериозни загуби, САЩ и Канада няма от какво да се опасяват. А това позволява на американския президент да поддържа по-твърд курс спрямо Русия.
Меркел залага на диалога
Още преди началото на срещата на Г-7 германската канцлерка Ангела Меркел похвали единството на групата по отношение на руско-украинския конфликт и заяви, че това единство трябва да продължи. Защото - както изтъкна Меркел, евентуално разцепление в редиците на Г-7 би подсилило позициите на руския президент Путин. И макар да не изключва изостряне на санкциите, германската канцлерка се застъпва за продължаване на диалога с Русия.
Все още не е ясно дали американският президент Обама ще разговаря на четири очи с Путин в рамките на предстоящата в петък възпоменателна церемония в Нормандия по повод 70-та годишнина от десанта на съюзническите войски. Френският президент Оланд, британският премиер Камерън и германската канцлерка Меркел вече са планирали разговори с руския президент. Впрочем, поведението на отделните лидери по време на това честване ще покаже какъв ще е оттук нататък подходът спрямо Русия. Как ще се държи Путин? Кой ще разговаря с него? Кой ще му подаде ръка? Всеки малък жест ще е от значение.
