Всички срещу Хилари
Всички срещу Хилари / снимка: БГНЕС

Гейл Колинс, вестник "Ню Йорк таймс"

Във вторник Хилари Клинтън прекара два часа пред камерите, атакувана от шестима мъже. Явно това имат предвид, когато говорят за натиск. Най-важният пост в света е заложен на карта и всеки от останалите кандидати се включи в президентския дебат със заредено оръжие. Започнаха да я нападат още с първия въпрос. Тя пое ударите и успя да излезе жива-здрава от битката. Тя е твърда жена. Браво!

Борбеният й дух беше още по-впечатляващ, защото много от позициите, които защитаваше, бяха почти незащитими. Никак не е лесно да се опиташ да представиш като принципен въпрос отказа си да кажеш нещо конкретно за социалните програми. И трябва наистина да имаш желязна воля, за да се изправиш по национална телевизия и да обясниш защо е било добра идея да гласуваш в Сената в подкрепа на войнствена резолюция за Иран, което отново даде възможност на Джордж В. Буш да заговори страшни неща за оръжията за масово унищожение.

„Преди всичко, аз съм против прибързано започване на война", каза тя. Това само по себе си е тревожно, дори ако през следващите 60 секунди да не беше заклеймила още два пъти прибързването. Да бъдеш срещу прибързано впускане в нова война в Близкия Изток е като да се целиш ниско. Как си представя тя умереното влизане във война? Като бавна разходка?

И как е могла да гласува за резолюцията за Иран, подготвена от Джоузеф Либерман, който беше изритан от партията си в Кънектикът главно заради свръхтвърдата си позиция за Ирак? Либерман, който някога беше малко скучен, но очевидно добросърдечен центрист, се превърна в опасна зона за демократи. В човека-блато.

Ако не беше безпомощното му представяне във Флорида след изборите през 2000-та година, може би сега Ал Гор щеше да бъде президент и в света щеше да има мир и глобално захлаждане. Честна дума, сигурно може да се напише книга на тема "Джо Либерман съсипа всичко".

Май се отклоних.

Хилари Клинтън разчита, че демократите, които я слушат, ще разберат, че нейните странни позиции и уклончивост се дължат на опасенията й да не бъде демагогски надприказвана от републиканците на общите избори. Но трябва да сте много, ама много предан нейн поддръжник, за да я слушате внимателно в продължение на цели два часа как увърта и се измъква по всички въпроси - като се започне от гласуването й в подкрепа на иранската резолюция до опита на съпруга й да запази в тайна до 2012 година информацията за разговорите им в Белия дом. (Е Може да сте сигурни, че ще действаме възможно най-бързо - колкото ни позволяват обстоятелствата и процедурите на Националния архив).

По въпроса за социалните грижи тайното послание изглежда е, че Клинтън няма да подкрепи каквито и да е усилия програмата да получи повече пари чрез премахване на ограниченията върху данъците в тази област, докато не бъде избрана за президент и не създаде двупартийна комисия, за да се подсигури политически. Проблемът е, както отбелязва Барак Обама, че когато влизаш в Белия дом, нямаш мандат за нищо по-смело от това да възложиш на екпертна група да направи съответните проучвания. И когато говориш за данъчни постъпления над 97 500 долара по същия начин както, да кажем за 30 000 долара, никак не е от полза това да се представя като "увеличаване с един милиард долара на данъците върху семействата със средни доходи".

Клинтън трябва да ограничи шикалкавенето си. В противен случай рискува да изглежда толкова глупаво като в края на дебата. Когато даде напълно разумно обяснение на това защо веднъж е казала, че планът на губернатора на Ню Йорк Елиът Спитцър да разреши на нелегални имигранти да получават шофьорски книжки "е много разумен", а минута по-късно вдигна ръка и добави, че макар да разбира защо губернатор Спитцър се опитва да го направи, това не означавало, че тя смята, че така и трябва да бъде.

Добрата новина за нея е, че никой друг явно не искаше да излезе на предна линия. Барак Обама бе все така спокоен и уравновесен, показващ готовност за съвместна работа и от време на време напомнящ ни за Джо Либерман от преди провала. Представата на Обама за президентско управление, което да се издигне над разправиите и партизанщината, типични за Клинтънови, печели много хора. Но все пак, трудно е да играеш ролята на зрял и мъдър държавник, при положение, че от три години не си в Сената на Илинойс.

Дебатът всъщност показа, че останалите участници в него заслужава да имат повече време, за да представят вижданията си. Хилари може и да изглеждаше непоклатима в това студио, но със сигурност не и абсолютно необходима с присъствието си. Все още има два месеца до първите първични избори - съревнования, в които всички знаем, че бъдат включени много, много малък кръг и много специални избиратели. (От името на останалата част от страната нека кажа, че е добре кандидатите за президент да се въздържат да завършват митингите си с думите:"Имаме нужда от вашата подкрепа! Ако познавате някого в Айова или Ню Хемпшър Е") По-голямата част от нацията има време поне до февруари да си помисли и Хилари всъщност също има време.

Но заслужава да й се дадат няколко точки за това, че не позволи на господата да я изтикат на заден план. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар