Враждебният курс на Путин
Враждебният курс на Путин / netinfo

Поканата на руския президент Владимир Путин към иранския му колега Махмуд Ахмадинеджад да посети Москва е само последният знак за това, че повече от 16 години след разпадането на съветския комунизъм, Москва клони към поведението от Студената война. Старата съветска мания - да се бори с американския "империализъм" - остава непокътната. "Поддържането на отношенията с Вашингтон на ръба на кризата и измислянето на въображаем "американски враг" създава толкова необходимата легитимност на сегашното руско управление, което има единствено личната популярност на г-н Путин за своя политическа основа", отбелязва ученът Ариел Коен от фондация "Херитидж". "Образът на една Русия, заобиколена с врагове, е абсолютно необходим на днешната руска управляваща класа, състояща се от висши офицери от тайната полиция, тъй като в очите на хората ги прави да изглеждат като спасители и защитници на Майка Русия".

Действително, почти постоянно, Путин и руските лидери изглежда правят всичко възможно по най-различни начини да маргинализират и опетнят САЩ и да подкопаят американските външнополитически интереси. Миналата седмица, например, Путин, заедно с външния министър Сергей Лавров и първия вице-премиер Сергей Иванов, проведоха срещи в Москва с държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и министъра на отбраната Робърт Гейтс. Дискусиите във формат "2 плюс 2", бяха договорени на неотдавнашна среща между Путин и президента Буш в Кенебънкпорт, щата Мейн. Да кажем, че преговорите в Москва миналия петък и събота са минали зле, ще бъде твърде сдържано. Първо, Путин преднамерено накара Райс и Гейтс да чакат 40 минути преди да се срещне с тях. След това, пред телевизионните камери, Путин атакува идеята за разполагане на компоненти от американската система за противоракетна отбрана в Чехия и Полша.

И това е само началото. Силният на деня в Русия заплаши да пренасочи руските ракети към Европа, ако противоракетната отбрана бъде разположена там. Путин също така заплаши, че Русия ще се оттегли от Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обсег, подписан между съветския президент Михаил Горбачов и президента Рейгън (този договор премахна съветските ракети СС-20 и американските Пършинг-II, разположени в Европа). Той също така заплаши страната да се оттегли от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), ограничаващ равнището на силите, разположени между Черно и Балтийско море.

Но враждебното отношение на Путин се проявява най-добре когато става въпрос за Иран и широкия Близък изток, където той постоянно действа, за да подкопае политиката на САЩ. Заедно с Китай, Русия продължава да се намесва в Съвета за сигурност на ООН в полза на усилията на Иран да скрие програмата си за разработване на ядрени оръжия, като същевременно избягва санцкии от ООН. Въпреки че Москва по-рано подкрепи санкции срещу Иран (след като лобира, за да бъдат смекчени), Путин покани Ахмадинеджад в руската столица. Така той се опитва да подкопае усилията на САЩ да бъде изолиран Техеран в отговор на неговата програма за ядрени оръжия и ролята му на спонсор на тероризма.

Във вторник, на конференция в Техеран, в която участваха каспийските държави, руският лидер предупреди САЩ да не предприемат военен удар срещу незаконните ядрени обекти на Иран. Заедно с лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан, Путин подкрепи правото на Иран да развива т.нар. ядрена енергия за мирни цели, като по същество прие лъжливите твърдения на Техеран, че не се опитва да се сдобие с ядрени оръжия.

Желанието на Москва да се намесва в полза на Иран е само част от тревожния курс, който Путин следва. Москва осигури системи за ПВО "Стрелец" за Сирия през 2005 г., вероятно след лобиране на Техеран в полза на Дамаск. Миналото лято, израелските войски в Ливан откриха доказателства, че Хизбула е снабдена с руски противотанкови ракети Корнет-Е и Метис-М. В едно ливанско село, израелски служители откриха маркировка върху оръжия край пост на Хизбула, показваща, че ракетите Корнет са били доставени в Сирия от Русия. Путин поне два пъти през последните 18 месеца беше домакин на лидера на Хамас Халед Мешаал. Той също така заяви, че Русия не смята Хамас и Хизбула за терористични организации. Руският президент също изрази готовност да обсъди предложение от страна на върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей, да бъде създена организация, подобна на ОПЕК, и за природен газ.

Вярно е, че в няколко случая, Путин се въздържа от продажба на оръжия като С-300, високотехнологична зенитна ракетна система, на Сирия. Той се скара с Иран във връзка с доставките на уран за ядрения реактор в Бушехр, очевидно защото Техеран не успява да си плаща сметките навреме.

В повечето случаи обаче, Путин работи, за да вреди на интересите на САЩ, а неговата "анти-империалистична" политика напомня за поведението от времето на Съветския съюз. /БТА/