В България се управлява недомократично и силово

В България се управлява недомократично и силово
В България се управлява недомократично и силово / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Надя Коцева

България влезе в ЕС рано и неподготвена. И вместо да се стреми да навакса, тя изпада в летаргия и захлас по „силната ръка”. Това се казва в обширен анализ на швейцарското издание „Нойе Цюрхер Цайтунг”. Според вестника „това се дължи на липсата на демократични традиции".

Борбата за власт в Румъния събуди опасения, че авторитаризмът може да се завърне в страните от Югоизточна Европа. В този регион принципите на правовата държава все по-често се използват като инструмент за налагане на властта, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг” и добавя: „Приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. беше многократно критикувано като прибързан ход. Двете страни не бяха подготвени нито икономически, нито политически за присъединяване към европейската общност. Те отбелязаха частичен напредък в някои сфери само под силния натиск от страна на Брюксел, докато в други сфери беше констатирано влошаване”.

Политическата криза в Румъния е показателна за крехките корени на демократичните принципи. Цялата сага около референдума за отстраняване на президента Бъсеску от власт демонстрира радикално погазване на демократичните правила в името на утвърждаването на собствената власт, твърди политическият наблюдател на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. Подобни тенденции авторът вижда и в Унгария от 2010 г. насам, когато дясноконсервативното правителство на Виктор Орбан започна да прекроява държавата по собствен идеологически модел.

„Липсата на уважение към ценностите на демокрацията се корени в наличието на определен тип политическа култура, която издига в култ безскрупулното прокарване на лични интереси, а счита за проява на слабост усилията за постигане на политически компромис. Това поведение има различни исторически причини, които важат и за другите страни в региона”, отбелязва автора на статията и обяснява: „Социализмът насърчаваше патерналистичното отношение към държавата, което гарантираше на населението известна икономическа стабилност. Нито една от посткомунистическите държави нямаше демократични традиции. Във времето преди комунистическото господство в тези страни са били на власт авторитарни или псевдодемократични режими. Проведените след 1989 г. реформи се концентрираха изключително върху икономическия сектор, а насърчаването на демократичните принципи си остана повърхностно”, констатира още авторът.

Развитието на България по пътя към правова и демократична държава също буди загриженост, се казва по-нататък в публикацията. Като доказателство за наличието на алармиращи тенденции са цитирани резултатите от анкета на агенция Медиана. Според тях почти една трета от населението отхвърля демокрацията, а авторитарните тенденции се радват на голямо одобрение.



От гледна точка на задълбочаващите се проблеми голяма част от населението възприема „силната ръка” като по-малкото зло, констатира влиятелният швейцарски ежедневник и търси причините за това: „След падането на комунизма България преживя бурни времена. Държавните структури бяха отслабени, отчасти съзнателно, защото антикомунистическите сили искаха да прочистят държавния апарат и тайните служби от функционерите на стария режим. Изхвърлените от тайните служби сътрудници използваха хаоса и създадоха различни криминални групировки. През 1990-те години широки слоеве от населението страдаха от организираната престъпност. Много хора и фирми бяха подложени на рекет от криминални групировки, представящи се за застрахователни дружества”.

Докато в България слабата държава е безпомощна срещу насилието и поръчковите мафиотски убийства, в Румъния възникна симбиоза между политика и икономика, отбелязва автора на публикацията Даниел Уршпрунг. Голяма част от сивата икономика в страната функционира благодарение на активното участие на държавния властови апарат. Свързаните с определени политически сили бизнесмени получават необезпечени кредити от държавните банки, укази на управляващите осигуряват на определени фирми монополно положение, за да успеят те, подобно на „кърлежи”, да изстискат от държавата неправомерни печалби.

Същевременно крехката румънска демокрация получава силна подкрепа отвън. След горчивия унгарски опит Западът реагира бързо на кризата и даде ясно да се разбере, че няма да толерира накърняването на демократичните и правни ценности. Това важи между другото и за България. Интервенцията на Запада показа на правителствата в региона докъде се простират границите на техните действия. В дългосрочна перспектива обаче това не е решение на проблема. „Най-голямото предизвикателство пред критичната общественост в споменатите страни си остава необходимостта да се осъзнае, че демокрацията и правовата държава са основни ценности, които трябва да се пазят и защитават”, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. / БГНЕС