За всички наши теми и видеа до момента, както и предложения за нови, посетете фейсбук страницата ни Бърборани!
Вече всички добре знаем как политиците владеят чужди езици, но е време да разберем как се справят и с родната реч. За езика на политиците, казват ли нещо и има ли смисъл в него - попитахме още езиковеда и преподавател в Софийския университет д-р Владислав Миланов.
Агресията в политическото говорене
Според специалиста политиците и публичните личности отдавна са преминали умерения тон на общуването и са преминали т.нар праг на езиковата агресия, а именно - когато са под влияние на емоция, не могат да подберат езикови средства, чрез които да представят идеите си. И така те достигат до най-ниското равнище. Анализите на езиковедите показват такива употреби в речта на българските политици, които са характерни за най-ниските езикови регистри.
Според д-р Миланов, говорейки за езика на омразата, в последните години при т.нар. националистически партии много се засилва употребата на лексика, която изразява крайно негативно и обидно отношение към събеседника. Това означава, че политиците не могат да намерят думите, с които да изразят идеите си и използват по-лесния начин - чрез обида, ирония, агресия и смазване на противника.
Езикът на политиците
В политическата реч, за съжаление, често остава горчивото усещане , че е реч на нетолерантността, на отсъствието на диалог, на неумението да се формулира, отстоява, защитава и красноречиво да се представи теза. Като цяло преобладава езикът на улицата, на цинизма, преобладават клишираните конструкции, много думи, а без информация в тях и всичко това, когато е съчетано с небрежен изказ, придава лошо съчетание, защото слабата езикова култура и още по-слабата политическа култура са най-лошата комбинация за хората, които ни управляват, обясни Миланов, като направи анализ и езикови портрети на някои по-интересни политически фигури:
Стил Бойко Борисов
При него преобладава небрежната разговорност и има един стремеж - чрез речта си да бъде близо до хората, което обаче много често преминава границите и стига до фамилиарност, която не е адекватна за един министър-председател в определени ситуации.
Стил Лютви Местан
Преобладава свръхабстрактната реч и много често се създава усещането за многословие и изкуствена реторика. Понякога преувеличава с тези употреби и свръх старанието на всяка цената чрез словото да изразява сложни идеи и мисли. Това понякога му изиграва и лоша шега. Факт е обаче, че когато се говори за речта на политиците винаги става дума за речта на Лютви Местан. Факт е, че от парламентарната трибуна той е от малкото политици, които поставят въпроси за езика. Не бива да се забравя и това, че е филолог.
Стил Волен Сидеров
При него преобладават езиковата агресия, циничните и обидни думи. Често създава ситуации, в които само чрез езика на обидата може да се отговори на опонентите.
Стил Росен Плевнелиев
Речта му не може да завладее аудиторията, а един президент трябва да въздейства по-силно чрез словото си, затова и обобщението ни е, че силата му не е в словото, смята д-р Миланов.
Примери от речта на политиците:
Волен Сидеров към депутатите: „стадо грухтящи прасета", „безчувствени топки лой"
Николай Бареков за отцепниците от ББЦ: "Отцепниците си свалиха гащите в парламента, да си кръстят партията З**НИК"
Георги Георгиев към Яне Янев: "да си сложи ламарина на г**а"
Димитър Стоянов към Олимпи Кътев: "Ще те пратим при Дон Цеци в затвора, да ти спукат г**а!"
Кирил Добрев: "Жените ги предпочитам за други работи."
Волен Сидеров за Ивайло Калфин: „мекотело".
Христо Монов към Цвета Караянчева: "Да не превръщаме НС в групова психотерапия в институт за ранен и тежък климакс."
Румен Петков: "Куйович, Муйович, Уйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка отново бяха в съда..."
Цветелин Кънчев към Боян Расате: "Много си нежен, за да те шамаросам!"
Волен Сидеров към протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски: "помияри".
Менда Стоянова към представителите на БСП: "инфантили"
Мая Манолова към депутатите от ГЕРБ: "Некадърен сценарий, бездарни изпълнители."
Волен Сидеров към Георги Първанов: "Абе, Гошо, абе, Седефчов, алаброс зализан..."
Иван Костов за Цветан Цветанов - "Това е един страхливец."
Едвин Сугарев за Никола Филчев: "Той се прави на по-луд, отколкото всъщност е."
Сергей Станишев към гербери: „Здравейте, циркаджии!"
Георги Георгиев към Олимпи Кътев : "зъбльо"
Румен Петков за Петър Чобанов: "това недоразумение, нищожество"
Д-р Константин Тренчев за Петър Чобанов: "отявлен кретен"
Мая Манолова към Цецка Цачева за обнародване на неприет закон: "Бойко Борисов и кабинета са извършители на тази измама, Вие сте помагач!"
Валентин Касабов към Волен Сидеров: "Как е белият прах, а, как?"
Волен Сидеров към противниците си: „Соросоидчета, хищници отворили големи усти като крокодили..."; "Не се радвайте, лицемери, папагали, хлебарки и нощни пеперуди..."
Каквито са хората, такъв е и езикът и е нормално, когато в едно общество настъпват промени, да се променя и езикът, на който говорим. Ние сме чувствителни към езика си и може би заради това той ни е запазил като нация през вековете. Много често, обаче се сблъскваме с неграмотност, празнословие, с цинизъм и език на омразата и в ежедневието ни.
Празнословието и елементът "нищо неказване"
Ние за грамотност няма да говорим. Има първите 7 години в училище, след това гимназия и университет, има достатъчно учебници и книги, с които да постигнем това. По-скоро ще започнем с т.нар. нищо неказване, което е много често срещано в ежедневието ни. Ние открихме няколко паразитни думи и изрази, които много често използваме в речта си и специалистите препоръчват да избягваме:
Буквално - от години никой не е използвал на място тази дума. По-скоро я включват за щяло и нещяло, обикновено преди някаква нелепа хипербола
„Такова голямо задръстване имаше, че буквално закъснях."
И така нататък - особено любимо на студенти и ученици на изпити, но и на възрастните също така. Спасява говорещия от необходимостта да изброява още примери, с които да подкрепи тезата си. Много е полезно по време на пиянски дебат на тема политика, например. Всъщност използването на т.н. по отношение на работата прави лошо впечатление, защото показва, че говорещият не си е направил труда да извади и потърси примери
Направо - не е нужно да го използвате, защото, подобно на буквално, е някакъв безсмислен начин, по който да подсилите това, което казвате.
„Направо щях да умра от притеснение"; „Направо много се радвам за всичко".
Синергия - може би някога тази дума е значела нещо, но сега по-скоро се мести от една презентация в друга, без да се влага вече нещо особено в нея. От онези общи приказки за мотивиране.
Човек - тази дума също е станала част от тези, които не използваме на място или използваме, но толкова много, че дори се превръща в паразитна.
„Човеееек, отивам при него и той ме гледа странно"; „Човек, казвам ти, така беше"; „Човек, ти сериозно ли".
Да не говорим за паразитните „в смисъл", „значи", „айде", „по принцип", „принципно" - толкова често ги използваме, че вече не ни правят впечатление. Но трябва да се опитаме да ги ограничим, доколкото можем, защото не придават някакъв допълнителен смисъл на казаното от нас, в същото време се набиват на събеседника ни и може да направим лошо впечатление.
Викам - не, не викате (или поне така се надяваме). Опитайте се да го замените или въобще да не използвате заместител на тази дума. Сигурни сме, че това, което искате да кажете, може да мине и без „викам".
Езикът на младите хора
Младите хората говорят различно и според д-р Миланов много често не могат да съобразят ситуацията, в която се намират и трудно превключват езиковия код, трудно намират изразните средства, които са подходящи за различни ситуации. По думите му образованието и обучението по български език има вина в това, защото обучението на младите в училище е свръх теоретично. След това забравят, а всъщност не научават основни неща, свързани с общуването - умението да говорят в различни ситуации, да използват различни изразни средства, да използват богатството на езика. Ако са в университета, да използват един по-висок регистър, ако са на улицата, да знаят, че могат да използват и изразни средства, които позволяват по-голяма небрежност.
Според д-р Миланов младите хора днес са много по-разкрепостени и освободени в общуването си, защото растат в друга среда, но пък това понякога не им дава възможност ясно и точно да ограничат коя ситуация какви изразни средства изисква. Иначе няма нищо лошо, когато младите хора сред приятели или на парти използват думи, които им позволяват да се разбират, създават общност. Всеки ден лексиката им се обогатява и думи, като фейса, сори, кефско, яко, споко, вече дори не звучат толкова актуално, те са просто част от една езикова мода. Младите хора ги адаптират, за да общуват по-лесно и спонтанно. Влияние върху речта им оказва интернет общуването, стремежът към максимална краткост в изразяването, желанието бързо и с малки думи да предадат много информация. Това, обаче според специалиста им, изиграва лоша шега, защото има ситуации, в които човек трябва да използва изразните средства от най-високия езиков регистър, а именно - когато отиде да кандидатства за гимназия, за университет, за работа.
Ето и доказателство как жаргонното говорене на младите хора и неспазването на правилата за грамотност в устната реч се пренасят и в писмената. Представяме ви само част от примерите в океана от бисери.
Кандидат-студентски бисери:
„Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е."
"Истинският приятел е този, който има рамо, подпухнало от сълзите ти."
Дума е това, което се намира между две празни места.
Биха се до последния човек, а останалите продължаха боя.
Кирил и Методий са двама братя близнаци, единият от които е кръгъл сирак.
След смъртта на Кирил, Методий продължил пенсионерската си дейност
Ето и няколко вечни ученически:
"Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това."
"На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи."
"Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си."
"Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа."
"Обичайте Родината, майката ви."
Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор.
"Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание."
"Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!"
"Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие, той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си..."
И един съвет от нас:
Нека се стремим да не пренасяме агресия и омраза чрез езика си, а да го пазим и обичаме.
Цялата рубрика може да чуете на Radio.DarikNews.bg
