Такава Европа, каквато искаме
Такава Европа, каквато искаме / netinfo
Сега сме 27 държави членки на ЕС. От графство Кери до Източните Карпати, от Лапландия до Канарските острови, близо 500 милиона европейски жители вече познават мира, както и безпрецедентния в историята икономически и социален прогрес.

Въпреки това, близо десетилетие след приемането на прочутия Договор от Маастрихт ние все още се питаме каква Европа искаме. Очевидно това не е въпрос, на който лесно може да се даде отговор. Дълго, прекалено дълго ние се опитвахме да отговорим,

без да си обясним какво разбираме под това "ние". Защото тук не става дума да разберем ние, политиците и висшите държавни чиновници, запознати с ежедневието на европейските институции, каква Европа искаме, а да установим каква Европа иска онова "ние", съставено от гражданите на ЕС.

Преди пет години европейските политически представители констатираха, че бъдещето на ЕС си остава несигурно без поддръжка и твърд ангажимент от страна на народа. Тогава те решиха да поставят началото на размисъл и дебат, довели до написването и приемането на Договора за европейската конституция, подписан в Рим на 29 октомври 2004 г. от всички правителства на държавите членки на ЕС.

Разбира се, текстът на този договор не е съвършен. Демокрацията, на която ние се радваме сега, също не е една съвършена система на управление, но засега тя е най-добрата, която познаваме. Политиката е изкуството на възможното, съчетано със свещената амбиция да се започне утре това, което днес изглежда невъзможно.

Конституционният договор се опитва да предостави решения или най-малкото да начертае пътища, за да може ЕС и неговите държави членки да посрещнат големите предизвикателства на социалната и икономическата действителност, както в своите предели, така и извън тях. Става дума да се отговори ефикасно на очакванията на гражданите, свързани с околната среда, енергийната политика, интеграцията, сътрудничеството в областта на развитието, вътрешната и външната сигурност и т.н.

Едно от главните постижения на конституционния договор засяга външната политика на ЕС. В действителност още със започването на работите, довели до приемането на договора, бързо стигнахме до извода, че има най-вече две области, върху които европейските граждани уповават надеждите си - изграждането на истинско пространство на свободата, сигурността и справедливостта, от една страна, и външната политика, от друга страна.

В началото си новият текст установява амбициозни цели, които отразяват желанието на жените и на мъжете в Европа да се почувстват основателно горди от един съюз, който е главно действащо лице, а не само наблюдател на международните отношения и още повече, от един съюз, който във всеки един момент отдава полагаемото се внимание на отбраната и на популяризирането на своите собствени ценности.

Ценности, които конституционният договор оповестява ясно и силно, когато постановява още в началото си, че ЕС се основава на уважението на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равнопоставеността и правовата държавна и преди всичко на правата на човека.

В отношенията си с останалия свят конституционният договор набляга също на факта, че ЕС ще популяризира ценностите си, както и ще допринесе за мира, за сигурността, за устойчивото развитие на планетата, за солидарността и взаимното уважение между народите, за свободната и честната търговия, за елимирането на бедността и за защитата на правата на човека, както и за строгото спазване и развитието на международното право.

Всички тези предписания ще бъдат само списък с добри намерения, ако ЕС не се сдобие с необходимите средства, за да действа ефикасно. Ето защо конституционният договор продължава мандата на председателя на Европейския съвет и предвижда създаването на поста на министър на външните работи на ЕС, подпомаган от европейската служба за външно действие. Ето защо конституционният договор настоява и за последователността на различните инструменти на европейската външна политика, за подобряването и смекчаването на процеса на взимане на решения или за установяването на механизъм, основаващ се на доброволното участие за укрепване на европейската политика за сигурност и отбрана.

Всички тези нововъведения ще позволят на ЕС да се справи в бъдеще по-добре с хуманитарните кризи, като тази, предизвикана от цунамито от декември 2004 г. в Югоизточна Азия или от конфликта в Ливан от лятото на 2006 г. Тези разпоредби ще ни предоставят по-добри средства, за да участваме в такива мисии, като тези в подкрепа на произвеждането на изборите в Демократична република Конго или за поддържането на мира и стабилността в Косово и ще позволят на Европа да действа още по-ефективно и решително в близкоизточния конфликт.

Имаме нужда от един съюз, който да направи така, че гласът му да се чува, твърдо, но не и арогантно, в международните дебати по такива съществено важни въпроси, като климатичните промени, неразпространението на оръжията за масово поразяване или

установяването на международна търговия, която съчетава икономическия прогрес със социалната справедливост. Европа не може да си позволи лукса да отсъства от тези дебати. И "ние", европейските граждани, не трябва да се съгласяваме с подобно нещо.

Конституционният договор ще позволи също и външнополитическите действия на ЕС да бъдат на висотата на очакванията на европейските граждани. Вярно е, че само неговото влизане в сила няма да подобри из основи все още скромната равносметка на външната политика и политиката за обща сигурност, която държавите членки разработват съвместно в рамките на съюза. Това изисква и силна политическа воля от срана на отделните правителства, но конституционният договор е необходимоусловие, за да се постигне тази цел.

По-горните размисли, както и други подобни въпроси, накараха правителствата на Люксембург и Испания да организират на 26 януари в Мадрид неформална среща на държавите членки на ЕС, ратифицирали конституционния договор /засега 18/ с цел да обмислят мерки за запазване на безспорния прогрес, който представлява този договор.

Укрепването на проекта за европейска интеграция в свят, който е обхванат от все по-голяма еволюция и става все по-сложен, ще бъде, и вече е, предизвикателство, което нашият континент ще трябва да посрещне в тези първи години на 21 век.

Идните поколения ще ни съдят на базата на усилията, които сме посветили на това начинание. За да поемем по този път, е необходимо да преоткрием от една страна съзнанието на такива бащи - основоположници на ЕС като Робер Шуман и Жан Моне, а от друга страна да се въоръжим с необходимите средства.

А конституционният договор е несъмнено най-доброто средство, с което ние разполагаме. И ако то не съществуваше, ние трябваше да споразумеем, за да го измислим отново. /БТА/

Автори на статията са Жан Аселборн и Мигел Анхел Моратинос – министри на външните работи съответно на Люксембург и Испания.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар