Втора част
1 юли - президентът на Китай Ху Цзинтао открива първата жп линия до Тибет.
- Финландия поема от Австрия ротационното председателство на Европейския съюз за шест месеца.
2 юли - В Мексико са произведени президентски и парламентарни избори. За президент е избран Фелипе Калдерон Инохоса от партията Национално действие.
4 юли - Кейп Канаверал, Флорида, САЩ. На националния празник на САЩ от космодрума "Кенеди" успешно е изстреляна совалката "Дискавъри" с екипаж от 7 астронавти.
5 юли - КНДР изстрелва седем ракети. Шест ракети са от типа "Скъд" с малък обсег и от типа "Нодон" със среден обсег до 1300 километра. Една от ракетите е балистичната "Таеподон - 2" с голям обсег, за която се смята, че може да достигне до САЩ.
Ракетите падат 10 минути след старта, прелитайки не повече от 500 км. След изстрелването Япония налага санкции срещу Пхенян.
8 юли - Започва строителството на Транскарибския газопровод. Той ще е дълъг 225 километра, първоначално ще минава през Колумбия и Венецуела, а по-късно ще бъде продължен и до морските терминали на Панамския канал.
9 юли- Индия изпробва за първи път балистична ракета със среден обсег - "Агни-3", която може да носи ядрен заряд и да достигне китайските градове Пекин и Шанхай.
10 юли- Чеченският бунтовнически лидер Шамил Басаев загива в Ингушетия при мощна експлозия на камион, при която загиват още четирима души.
11 юли - осем бомбени експлозии ръзтърсват железопътната мрежа на 17-милионния индийски град Мумбай /бивш Бомбай/. Всичките осем взрива са във влакове. При кървавите атентати загиват 182 души, а 842 са ранени. Групировката "Лашкар-е-кахар" поема отговорност за атентатите.
12 юли - въоръжената ливанска групировка "Хизбула" започва операция "Истинска заплаха" срещу Израел - Северен Израел е обстрелван от десетки ракети "Катюша" и минометни снаряди, изстреляни от Югозападен Ливан. Хизбула отвлича двама израелски войници, които иска да размени срещу "затворници и задържани" в
Израел. В отговор Израел започва широкомащабна военна операция под кодовото название "Подходящо възмездие" . На 14 август влиза в сила резолюция 1701 на СС на ООН за прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". Петседмичните боеве, бомбардировки и ракетен обстрел отнемат живота на 1200 души в Ливан и 154 в Израел, разрушена е голяма част от инфраструктурата на Ливан.
13 юли - в турското пристанище Джейхан официално е открит петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който ще транспортира каспийски петрол до световните пазари. Петролопроводът с дължина1774 км е изграден за близо 4 млрд. долара.
15 юли - СС на ООН налага санкции на КНДР заради изстреляните от нея ракети на 5 юли 2006 г.
17 юли - в Индонезия загиват най-малко 654 души, след като двуметрови вълни цунами, предизвикани от силно земетресение с магнитуд 7.7 , заливат островите Ява и Суматра. Над 23 000 души остават без подслон. Епицентърът на труса е локализиран дълбоко под Индийския океан, на 240 км югозападно от западния бряг на Ява.
- В Лондон се чества 80-годишнината на британската кралица Елизабет Втора.
28 юли - Алан Гарсия встъпва в длъжност като президент на Перу за втори петгодишен мандат, 16 години след първото му управление начело на държавата от 1985 г. до 1990 г.
31 юли - кубинският лидер Фидел Кастро е опериран заради чревен проблем. Временно предава временно властта на по-малкия си брат Раул.
10 август - осуетен е терористичен заговор за взривяването над Атлантическия океан на самолети, извършващи полети от Великобритания за САЩ. Арестувани 24 британски граждани, повечето от пакистански произход.
16 август - бившият парагвайски диктатор ген. Алфредо Стреснер умира на 93 години в Бразилия.
17 август - Федералният съд в Детройт постановява да бъде прекратена програмата за подслушване на телефонни разговори, въведена от Джордж Буш като средство за борба с тероризма, с аргумента, че президентът е превишил правомощията си.
- армията на Израел предава на Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ) контрола върху половината от окупираните зони в Южен Ливан.
20 август - в Иран, в пустинята Кашан на 250 югоизточно от Техеран, са извършени изпитания с 10 ракети земя-земя с малък обсег. Ракетата "Саегех", базирана на мобилни установки, има обсег от 80 до 250 км.
21 август - във Върховния иракски наказателен трибунал започва втори процес срещу Саддам Хюсеин и шестима негови приближени по обвинение в геноцид над кюрдите по време на операция "Анфал" през 1987-1988 г., при която са убити около 100 000 души.
22 август - пътнически самолет "Ту-154" със 160 пътници и 10-членен екипаж, изпълняващ полет Анапа-Санкт Петербург се разбива на 45 км. северно от руския град Донецк, Ростовска област. Загиват всички пътници и членове на екипажа.
26 август - президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад официално открива завод за производство на тежка вода на около 50 км от гр. Арак в Централен Иран.
31 август - изтича крайният срок, даден на Иран от Съвета за сигурност на ООН, за да преустанови обогатяването на уран. Според резолюция 1696 на СС на ООН, ако не прекрати ядрените си дейности до 31 август, Иран подлежи на международни санкции.
1 септември - при приземяването на самолет на иранската авиокомпания "Иран Еъртур" в град Машхад загиват 80 души от общо
147 пътници. Самолетът е Ту-154, руско производство.
2 септември -правителството на Ирак официално поема контрол над затвора "Абу Гариб", станал известен с издевателствата на американски войници над иракски затворници.
5 септември - Върховният иракски наказателен трибунал в Ирак започва разследване на престъпленията по време на нахлуването на режима на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990-1991 г. Искът е подаден от Кувейт. Саддам Хюсеин е обвиняван в незаконното нахлуване в страната, в убийства и измъчване на нейни жители, в разрушаване на инфраструктурата, вкл. петролната.
5 септември - Германия връща на Гърция фрагмент от фриза на Партенона - храма на богинята Атина на Акропола в Атина, датиращ от 5 в. пр. Хр.
6 септември - Европейският парламент ратифицира Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Албания и ЕС, подписано на 12 юни 2006 г., ратифицирано от парламента на Албания на 27 юли 2006 г.
7 септември - на официална церемония в Багдад министър-председателят на Ирак Малики и командващият коалиционните сили в Ирак ген. Джордж Кейси подписват
споразумение, по силата на което правителството постепенно ще поеме командването на иракската армия. Споразумението предвижда създаването на иракски генерален щаб, под чието командване ще се намират иракските сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, наброяващи 115 000 войници.
10 септември - в Черна гора са произведени първите общи избори след обявяването на независимостта на 3 юни 2006 г. Най-много места печели коалицията "За европейска Черна гора-Мило Джуканович", съставена от Демократичната партия на
социалистите, Социалдемократическата партия и Хърватската гражданска инициатива.
12 септември - в Ню Йорк,САЩ е открита 61-aта сесия на Общото събрание на ООН. В рамките на сесията, от 19 до 27 септември 2006 г. се провежда обща политическа дискусия, по време на която държавните, правителствените глави или министрите на външните работи на 192-те страни-членки на ООН говорят пред
Общото събрание на ООН.
14 септември - в синагогата в Дрезден, Германия, за пръв път след 1940 г. са ръкоположени 3-ма равини. На церемонията присъстват изтъкнати евреи от цял свят.
15 септември - в Хавана, Куба се провежда 14-а среща на високо равнище на Движението на необвързаните страни. Участват делегати от 116-те страни-членки и 30-те страни наблюдатели. Фидел Кастро е избран единодушно в негово отсъствие за председател на Движението на необвързаните страни за три години.
15 септември - в дома си във Флоренция, Италия, умира Ориана
Фалачи, една от най-известните италиански журналистки.
17 септември - Министър-председателят на Унгария Ференц Дюрчани признава, че умишлено е лъгал гласоподавателите, като е скрил от тях истината за планираната болезнена програма за строги икономически ограничения, която вече се изпълнява след изборите през пролетта. Започват демонстрации на дясната опозиция.
18 септември - От космодрума "Байконур" е изстрелян космическият кораб "Союз ТМА-9" с руския космонавт Михаил Тюрин и американския астронавт Майкъл Лопес-Алегрия, които ще останат да работят на Международната космическа станцията половин година. С екипажа пътува и първата жена космически турист Ануше
Ансари - американка от ирански произход.
19 септември - в Тайланд е извършен военен преврат, ръководен от командващия сухопътните сили на Тайланд ген. Сонтхи Буняратглин. Министър-председателят Таксин Шинаватра е свален.
21 септември - парламентът на Косово приема турския език за официален език на областта. Така турският става третият официален език в Косово след сръбския и албанския.
23 септември - За президент на Естония е избран Тоомас Хеиндрик Илвес.
24 септември - най-малко 37 шиити са убити в шиитския квартал Садр, чието население наброява над 2 милиона, в Багдад при експлозия срещу тълпа, събрала се заради първия ден от мюсюлманския празник Рамазан. Отговорността за взрива е поета от радикалната сунитска групировка "Джамаа джунд ас Сахаба" /Войници на пророка Мохамед/.
24 септември - президентът на Йемен Али Абдула Салех е преизбран за още един 7-годишен мандат.
26 септември - в Страсбург на сесията на Европейския парламент, комисарят по разширяването Оли Рен обявява, че България и Румъния ще бъдат приети в ЕС на 1 януари 2007 г.
27 септември - Унгарският премиер Ференц Дюрчани поднася публични извинения за това, че е излъгал за програмата си на строги икономически мерки, но подчертава необходимостта тя да продължи.
29 септември - Самолет "Боинг" 737-800 със 155 души на борда се разбива в джунглата по поречието на река Амазонка.
30 септември - Сенатът на САЩ одобрява проект за построяване на стена по протежение на над една трета от границата с Мексико. На 4 октомври 2006 г. законът е подписан от президента на САЩ Джордж У. Буш.
1 октомври- закрита е военновъздушната база на САЩ в Исландия край Кефлавик. САЩ осигуряват отбраната на Исландия от 1951 г. Базата Кефлавик има голямо значение по време на Втората световна война. Използва се и като база на НАТО през годините на Студената война. Там са били разположени около 3000 американски
военнослужещи и семействата им.
2 октомври -министърът на външните работи на Грузия Гела Бежуашвили предава четирима руски офицери, арестувани на 27 септември за шпионаж, на председателя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), белгийския външен
министър Карел Де Гухт. Заради "шпионския скандал" Русия прекратява за неопределено време транспортните си връзки с Грузия - авиационни, автомобилни, железопътни, морски, както и пощенските връзки.
2 октомври - американците Андрю Файър и Крейг Мело стават носители на Нобеловата награда за медицина или физиология за 2006 г. за откритието си, свързано с изключване на гени от РНК.
3 октомври -американците Джон Мейдър и Джордж Смут получават Нобеловата награда за физика за 2006 г. за изследванията им върху произхода на галактиките и звездите.
4 октомври -в Лесото е открит бял 603-каратов диамант. Това е най-големият диамант, откриван от началото на този век в света.Диамантът е наречен "Обещанието на Лесото" и е 15-ият по големина диамант, откриван някога в света.
- американецът Роджър Корнбърг става лауреат на Нобеловата награда за химия за 2006 г. за откритието си как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.
7 октомври - в Москва е убита журналистката Ана Поликовская от в."Новая газета". Тя е известна с критичното си отразяване на войната в Чечения.
9 октомври - КНДР съобщава, че е извършила първия си подземен ядрен опит.
12 октомври - турският писател Орхан Памук е отличен с Нобеловата награда за литература за 2006 г.
13 октомври - икономистът Мухамад Юнус от Бангладеш и неговата банка за микрокредити "Грамийн банк" стават лауреати на Нобеловата награда за мир за 2006 г.
- Общото събрание на ООН избира единодушно министъра на външните работи на Република Корея Бан Ки-мун за нов генерален секретар на световната организацията.
На 1 януари 2007 г. Бан Ки-мун ще поеме поста от Кофи Анан, който е начело на ООН в продължение на десет години.
14 октомври - основателят на перуанската радикална маоистка групировка "Сендеро луминосо" /Сияйна пътека/ Абимаел Гусман е осъден в граждански процес на доживотен затвор за тероризъм.
- Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1718, в която осъжда извършения от КНДР ядрен опит, налага икономически и търговски санкции на КНДР и настоява
държавата да се въздържа от нови опити и да се върне към шестстранните преговори за ядрената й програма.
17 октомври - в 11,46 часа по Гринуич в САЩ се ражда 300-милионният жител на страната.
18 октомври - президентът на Боливия Ево Морелс обявява началото на национализацията на минералните ресурси на страната.
28 октомври - в Сърбия е произведен референдум за нова конституция, в която Косово е обявено за част от Сърбия. Избирателите трябва да отговорят на въпроса: "Потвърждавате ли новата конституция на Република Сърбия". 53,04 процента от гласоподавателите, фигуриращи в списъците, гласуват "за".
5 ноември - бившият иракски президент Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване от Върховния иракски наказателен трибунал заради отговорността му за екзекуцията на 148 жители шиити на селището Дуджаил през 1982 г. след извършен срещу него атентат. Смъртни присъди получават и ръководителят на бившия
Революционен съд на Ирак Ауад Ахмад ал Бандар и полубратът на Саддам Хюсеин и бивш ръководител на разузнаването Барзан Ибрахим ат Тикрити. Бившият иракски вицепрезидент Таха Ясин Рамадан е осъден на доживотен затвор. На 26 декември Алелативна камара на трибунала потвърждава присъдата.
- в Анкара, на 81 години умира бившият министър-председател на Турция Бюлент Еджевит.
7 ноември - в САЩ се произвеждат междинни избори за пълно
обновяване на 435-членната Камара на представителите и за 33 отобщо 100-те мандата в Сената. За пръв път от 1994 г. Демократическата партия спечелва мнозинство и в двете камари. Произвеждат се и избори за местни органи на властта - в 36 от 50 щата се избират нови губернатори. Кандидатите на Демократическата партия печелят 28 места за губернатори в 50 щата, като те за пръв път от 12 години насам ще контролират
повече от половината от висшите длъжности в изпълнителната власт на отделните щати.
9 ноември - умира Маркус Волф, ръководител на Службата за външно разузнаване към Министерството на държавната сигурност, известно повече като ЩАЗИ, на бившата Германска димократическа република.
9 ноември - на френския ракетен полигон в Бискарос, на 70 км югозападно от Бордо, е извършено първо изпитание на ново поколение междуконтинентални балистични ракети. Ракетата М51 има обсег 6000 км - двойно повече от ракетите, които в момента са на въоръжение.
13 ноември - румънски прокурори повдигат обвинения срещу бившия министър-председател (2000-2004) Адриан Нъстасе в корупция и изнудване, както и че е използвал влиянието си, за д получава лични облаги. Нъстасе е обвинен в многократно вземане на подкупи на стойност 1,37 милиона евро. Заедно с него е
обвинена и съпругата му Дана Нъстасе. Нъстасе отхвърля обвиненията.
15 ноември - умира Милтън Фридман - един от най-влиятелните икономисти на миналия век и носител на Нобелова награда за икономика за 1976 г.
16 ноември - Френската социалистическа партия номинира Сеголен Роял за свой кандидат на президентските избори през
2007 г.
19 ноември - министърът на икономическото развитие и търговията на Русия Герман Греф и постоянният търговски представител на САЩ г-жа Сюзън Шоуб подписват двустранен протокол за встъпването на Москва в Световната търговска организация /СТО/.
21 ноември - правителството и маоистките бунтовници в Непал подписват мирно споразумение, което трябва да сложи край на продължилата десетилетия съпротива и да включи маоистките партизани във временното правителство.
21 ноември - Умира американският режисьор Робърт Олтман, направил 86 филма, продуцирал 39 и е написал сценария за 37 от тях. През 2006 г.е удостоен с "Оскар" за цялостно творчество
23 ноември - в Ирак загиват 202 души, а 252 са ранени при серия от експлозии в багдадския шиитски квартал Садр, смятан за бастион на радикалните шиитски групировки.
23 ноември - умира известният френски актьор Филип Ноаре.Той има забележителна кариера в театъра и в киното, където е играл в 125 филма, сред които "Голямото плюскане" и "Кино Парадизо".
23 ноември - в болница в Лондон умира бившият агент на руската Федерална служба за сигурност Александър Литвиненко. Той постъпва в болница на 17 ноември. Литвиненко, специалист по борба с организираната престъпност, става известен през 1998 г., когато обвинява руските власти, че се опитват да убият Борис
Березовски, близък на тогавашния президент Борис Елцин. Направеният му тест показва, че е отровен с полоний 210.
28 ноември - Камарата на общините /долната камара на парламента/ на Канада приема резолюция, в която се признава населението на провинция Квебек за "нация в рамките на единна Канада".
3 декември - за президент на Венецуела е преизбран Уго Чавес.
10 декември - умира бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет, управлявал от 1973 г. до 1990 г.
23 декември - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1737, с която налага санкции на Иран в сферата на доставките за ядрената и балистичната му програма. Всички държави трябва да предотвратяват доставки, продажба и пряк или непряк трансфер за Иран на всякакви материали, техника и технологии, които могат да допринесат за дейностите на Иран, свързани с ядрената и балистичната му програма.
26 декември - на 93-годишна възраст умира 38-ият президент на САЩ Джералд Форд. Той става президент на САЩ на 9 август 1974 г. , след като Ричард Никсън подава оставка заради аферата "Уотъргейт". Той е държавен глава до 20 януари 1977 г. и е единственият президент в американската история, който не е избиран в преки избори.
30 декември - Бившият иракски президент Саддам Хюсеин е екзекутиран на секретно място извън „зелената зона” на Багдад, в присъствието на седем представители на иракското правителство, духовници и съдии.
